В Световния месец за борба с рака на гърдата обръщаме поглед към изключителните постижения в лечението на тази болест на един българин от Чикаго, проф. Константин Христов Целков, който преди няколко дни навърши 80 години. Миналата година той издаде на български език книгата „Рак на гърдата и борбата с него в XXI век. Една от осем“. Отзивите за книгата в България са блестящи и тя вече е изчерпана. Всяка година в световен мащаб с рак на гърдата са диагностицирани 1,5 млн. жени, като 1 от 8 жени заболяват от този вид рак. Това е най-разпространеният вид рак сред жените. Проф. Христов работи за предпазването от рака и за неговото лечение повече от 50 години, от които 23 в България, 3 в Германия и 30 в САЩ. Бил е част от екипите на най-престижните университети в Щатите, има 15 книги или глави от книги, 9 от които на английски и немски и 6 на български. През последните 10 години в екип с други учени създава
ново лекарство за лечение на рака
Специалист е в експерименталната терапия на рака, за откриване на нови туморни маркери с оглед провеждане на таргетна терапия и за използване на предклинични модели за тестиране на нови противотуморни агенти. И макар да е на 80 години и пенсионер от 5 години, продължава да взима активно участие в изследвания в областта на раковите заболявания. Консултант е към департамента по хирургия на Илинойския университет и към Онкологичния център. „Там имам малка лаборатория и офис и ходя веднъж или два пъти седмично, тъй като в сътрудничество с колега от Япония получихме два нови гранта за общо 2 милиона долара, продължаващи до 2022 година“, разкрива професорът. „Единият е за търсене на „сателитни” ракови клетки в гърдата, след като се премахне първичният тумор.
Понякога в гърдата остават ракови клетки извън тумора и се налага тя да бъде облъчвана, особено ако туморът е по-голям и има микрометастази в лимфните възли. Нови изследвания обаче показват, че при 40-50% от жените това облъчване е излишно. С помощта на създаден в лабораторията препарат, който избирателно прониква в туморните клетки и който маркираме с флуорисцентна субстанция, търсим след операцията флуоресциращи туморни клетки. Вторият грант е за проучване на метастази от рак на млечната жлеза в мозъка. За целта използваме експериментален модел на метастази от рак на гърдата в мозъка и следим по флуоресценцията дали лечението е ефикасно или не, като отчитаме размера на метастазата и степента на флуоресцензия“, добавя той. Проф. Христов
завършва медицина в България през 1963 г.
Две години е участъков лекар във видинските села, след което отива в Националния център по онкология в София, квартал „Дървеница“. През 1971 г. защитава кандидатска дисертация, а през 1982-а и докторска дисертация. Казва, че още като студент се интересувал от изследвания в областта на рака и неща, които практикуващите лекари не правят. Затова и класическите дисциплини като вътрешни болести, хирургия, гинекология не му изглеждали достатъчно атрактивни. През 1971 г. печели стипендия от Европейската агенция за борба с рака в Лион, а година по-късно и Хумболдтова стипендия и 3 години работи в онкологични лаборатории към Университета във Фрайбург и към раковия център в Хайделберг, Германия. Връща се в България и продължава работата си към Онкологичния центъра в София, където работи 20 години, създава лаборатория и помага на 6 млади изследователи да защитят кандидатска дисертация и израснат в научната си кариера.
Идва в Америка преди 30 години
със стипендия на Международната агенция за борба в Женева. С нея получава възможност да прави проучвания върху рака на гърдата в Калифорнийския университет в Сан Франциско. От 72 кандидати от цял свят той е един от 12-те, които печелят престижната стипендия. Остава там година и половина, след което се премества в Бъркли в лаборатория за ракови изследвания. „Там шеф ми беше професор Джеймс Алисън, който миналата година получи Нобелова награда по медицина за откритието си на чек пойнт протеините по повърхността на Т-лимфоцитите. Аз по това време работех по друг проект, свързан с хормоналната регулация на рака на гърдата, и даже доведох аспиранта си от София да ми помага“, спомня си българинът. През 1994 г. той се явява на конкурс в раковия център на Илинойския университет в Чикаго, печели го и се премества със семейството си в Чикаго, където се пенсионира. Д-р Христов казва, че оставането му в Щатите е било голямо предизвикателство, тъй като е трябвало да остави лабораторията си в България. Освен това идва в САЩ на 50-годишна възраст, а е изключително трудно на тази възраст да се започне отначало.
“Имал съм удоволствието и щастието да работя в едни от най-престижните университети в Щатите и в света и да се срещна с трима Нобелови лауреати: Харолд Зурхаузен в Хайделберг, който откри човешкия папилома вирус /НРV/, Майкъл Бишъп и Харолд Вермес в Сан Франциско, за откриване на онкогените, както и Джеймс Алисън в Бъркли. Трудностите идваха много пъти от необходимостта да се печелят грантове, което не е лесно, тъй като през последните години само около 15-20% от кандидатите получават одобрение“, допълва той. След близо 10-годишна работа д-р Христов, заедно с колеги от Илинойския университет,
открива нов противотуморен агент – р28
който при някои болни се оказа ефикасен. В клиничното изследване са били включени 15 болни от различни форми на рак. Всички са имали тумори в напреднал стадий на заболяването. Три години след експерименталната терапия резултатите са категорични: един е в ремисия, трима са живи, а при други трима туморът е намалял. Всички фази от проучването на медикамента още не са завършили. „Българките имат почти същата честота на заболяване от рак на гърдата, както и жените в европейските страни”, заявява д-р Христов. „Жалкото е, че в България този тип рак се открива много по-късно, защото българките не се изследват. Със забавената диагностика се стига до забавено лечение, късни операции и висока смъртност. Смъртността от рак на гърдата за България е по-висока, отколкото в развитите европейски страни“, посочва още видният учен. Неговата книга „Рак на гърдата и борбата с него в XXI век. Една от осем“ е написана под мотото „101 въпроса, които жените задават“. В нея проф. Христов разглежда рака на гърдата в по-популярен аспект, като се надява данните да помогнат на много жени да се предпазят от този бич на новото време. Посочва и защо
ракът на гърдата е уникален
Той метастазира по уникален начин, като използва предимно лимфната система на гърдата. Метастазите се откриват най-често в костите, а също и в белия дроб, черния дроб, мозъка. Там туморните клетки могат да останат в спящо състояние (като дорманси) 5-10 и дори 20 години. След това, без видими причини, могат да се се активират и да започнат да се делят. Това продължително състояние на дорманси почти не се среща при другите тумори. Според българския изследовател факторите, които могат да причинят рак на гърдата, са в три групи - фактори извън организма (канцерогените, радиацията, вирусите), ендогенни фактори, свързани най-вече с повишаване концентрацията на естрогена в кръвта през различните етапи от живота на жената (това стимулира делението на нормалните клетки, които могат да натрупат генетични мутации, водещи до рак), и трета група фактори, произтичащи от вродените дефекти в ДНК. Проф. Христов препоръчва на жените сами да изследват двете си гърди всеки месец, започвайки от 30-годишна възраст, за да са сигурни, че няма уплътнени участъци. „Ракът на гърдата обикновено се развива в едната гърда, така че другата гърда може да служи за контрола“, казва той. Ако има забелязана промяна, трябва да се направи консултация с онколог. След 45-годишна възраст жените трябва да си правят профилактичната мамография всяка година. Всяка жена трябва да си изследва гърдите и след раждане, желателно е също така да кърми. В повечето случаи появата на рака на гърдата се предшества от добре обособени предтуморни промени в гърдата, които ако се лекуват успешно, водят до над 90% предпазване от последващо развитие на рак, се казва още в книгата. В България няма подобна книга, повечето от трудовете са за специалисти, изтъква проф. Христов.
