В оркестъра на „Титаник“ е свирил и българин. Това се твърдеше доскоро. Сред митовете и градските легенди се носеше и мълвата, че софийски музикант бил харесан от диригента на оркестъра Уолъс Хартли и той го взел на борда на кораба. Друга версия пък разказваше, че нашенецът, по някакви неизвестни причини, пропуснал да се качи и така се спасил от сигурна гибел в океана. Всъщност, яснота в историята внесе наскоро внукът на българския музикант Христо Серафимов – Славчо Серафимов, с когото успяхме да се срещнем в родната му Сапарева баня.
Оказва се, че Христо е бил виртуоз на кларинета, самоук музикант в оркестъра на Гвардейския на Негово величество полк. Серафимов се надсвирвал с диригента на оркестъра на най-известния емигрантски кораб, по всяка вероятност – в градското казино в София, днес – Софийска градска художествена галерия. Христо успял да надсвири чужденеца и онзи му дал билет за „Титаник“. Българинът обаче е военен музикант в оркестъра и не го пускат от войската, което и спасява живота му, за да не потъне с „Титаник“. Две години по-късно, след много перипетии, той все пак се освобождава от армията, уволнява се от оркестъра и заминава за САЩ.
Тук обаче липсва нещо. Едва ли Уоръс Хартли е носил в джоба си билети за „Титаник“! Та това все пак е бил най-модерният за времето си кораб, едва ли някой ще даде, било то и на диригента на оркестъра, билети, които той да раздава наляво и надясно по своя воля. И все пак тази история има своя живот.
Тя много силно прилича и на една друга история, тази на Стойо Крушкин, който е много близък приятел и колега на Христо, с когото по-късно двамата наистина
заедно заминават за Америка
Семейното предание твърди, че и Стойо е трябвало да пътува на „Титаник“. Той заминава с влак до град Шербур, където е трябвало да се качи на знаменития кораб. Случва се обаче така, че влакът закъснява и той пропуска да се качи на кораба. Връщането му отнема известно време, защото не е подготвен за него. През това време обаче „Титаник“ потъва в океана и съпругата на Стойо, Николица, прави молебен за заупокой в София, защото е убедена, че мъжът й е загинал. Изненадата й е голяма, когато той се завръща жив и здрав.
Изследовател на пътуването на „Титаник“ се обърна преди време към нас с писмо, което хвърля светлина върху историята. В него се казва: „…Имам информация, където пише име - С. Крушкин, дата, кога е бил на кораба… прочетох, че Стою Крушкин е трябвало да пътува с „Титаник“ от пристанище Шербур-Франция. Ползвал съм енциклопедии и още много форуми, статии и данни от книги и документални филми. В един от списъците във форум за „Титаник“ и списъците на архиви от Ловешко и Троянско се споменава и Стою Крушкин, който е бил музикант на кораба и се качва от Шербург…“. Данните обаче не са точни, защото историята наистина е доста по-различна. Всъщност предложение, придружено с билет за „Титаник“, вероятно наистина е било отправено към Христо Серафимов. Христо не може да замине и съществува голяма вероятност той да е предложил билета, ако наистина е имал такъв, на своя най-добър приятел и колега Стойо, откъдето и идва историята за неговото „несполучливо пътуване“ на „Титаник“.
Какво сочат данните от архивите?
Справка в Централния военен архив във Велико Търново сочи, че Стойо, който също е военен музикант, през януари 1911 г. за добро поведение и усърдие към музикантското изкуство е произведен в чин вахмистър. След това не се споменава да е освобождаван от армията, но веднага след горната информация в справката е посочено, че „…съгласно Височайша заповед № 123/1913 г. по Действащата армия му се зачита двойно изслужено време от деня на мобилизацията 17 септември 1912 г. до деня на сключването на мира 28 юли 1913 г. /Заповед по полка № 125& 16/8 август 1913 г./. Ако предположим, че той е ангажиран с войската повторно, едва при мобилизацията на 17 септември 1912 г., то вероятно той е бил свободен към април 1912 г., когато именно пътува „Титаник“. Това дава основание да се предположи също, че е бил в състояние да приеме билетът, който евентуално Христо Серафимов е спечелил. Двамата заминават за Америка на 23 септември 1913 г. от пристанището в Ротердам с кораба „Ураниум“ към Ню Йорк, където пристигат на 6 октомври. Данните са от сайта libertyellisfoundation.org. Енциклопедия „Титаника“ пък ни дава допълнителна информация за оркестъра на легендарния кораб. Там са отбелязани осем музиканти, които са изписани с имената им и с номерата на билетите им. Всички те са се качили на кораба още в Саутхямптън и всички са били настанени във втора класа, което е достатъчно документално доказателство, че български музикант на „Титаник“ не е имало! Историите на Христо Серафимов и Стойо Крушкин също са твърде достоверни, защото няма как две фамилии да си измислят независимо една от друга една такава зловеща игра със съдбата на двама души!
