Българската икономика е изправена пред реален риск от стагфлация през 2026 г., притисната от забавящ се растеж, ускоряваща се инфлация и влошени очаквания на частния сектор. На фона на тревожните макроикономически сигнали, 66% от българските компании предвиждат икономически спад, което директно се отразява върху инвестиционната им активност и политиката по доходите. Този бизнес песимизъм не е неоснователен, тъй като водещите институции ревизират очакванията си за страната, предаде репортер на БГНЕС.
На макроикономическо ниво очакванията за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) остават ограничени. Прогнозите сочат забавяне на растежа на реалния БВП до 2,6% според Министерството на финансите и 2,9% според анализаторите от EY, една от четирите световни фирми за наемане на персонал.
БНБ залага на растеж от 2,8% през тази година. Успоредно с по-слабия икономически темп се наблюдава и обезпокоителен фискален натиск, като държавата отчита близо 1 милиард евро дефицит само за едно тримесечие, а външният дълг на страната е нараснал с 26% до почти 70 милиарда евро.
Инфлационната картина усложнява ситуацията и определено засилва опасенията за стагфлационен сценарий. МВФ повиши прогнозата си за инфлацията у нас до 4,9% за 2026 г., докато белгийската група KBC и БНБ очакват средногодишна инфлация от 5%. Анализаторите от EY дори допускат поскъпване на потребителските цени с 5,4% през настоящата година. Основен двигател на тези процеси на микроикономическо ниво е натискът върху производствените цени в България, които отчитат скок с близо 21% на годишна база.
Същевременно, над една трета от промишлените предприятия посочват недостига на работна ръка като основна пречка пред бизнеса, което вече доведе до нарастване на почасовите разходи за труд с 13,4%.
Пресечната точка на тези негативни тенденции се усеща най-силно в бюджетите на домакинствата. Въпреки че през предходните години покупателната способност на българите отчете исторически ръст, настоящата комбинация от инфлация и забавяне на икономиката застрашава този напредък.
БНБ вече предупреди, че темпът на растеж на частното потребление ще се забави през втората половина на 2026 г. поради неблагоприятното въздействие на по-високите цени върху реалния разполагаем доход.
Компаниите, притиснати от скока в производствените разходи и несигурната среда, ограничават възможностите си за вдигане на възнагражденията извън покриването на инфлационния минимум, което обрича доходите на стагнация и потиска вътрешното търсене.
Като стана въпрос за доходите и домакинствата, няма как да се подмине фактът, че през тази година домакинствата у нас са изправени пред сериозно предизвикателство – ножицата между ръста на доходите и реалната им покупателна способност се разтваря все по-широко заради ускорената инфлация. Въпреки че възнагражденията отчитат статистическо увеличение, реалната стойност на парите намалява, което потиска вътрешното потребление.
На пръв поглед, националната статистика показва положителна тенденция при трудовите доходи. През второто тримесечие на 2026 г. средната брутна месечна заплата в България достига 1444 евро по предварителни данни, отчитайки ръст от 9,8% спрямо същия период на предходната година. Този ръст обаче е крайно неравномерен – докато в сектора на информационните технологии и създаването на творчески продукти средната брутна заплата надхвърля 3070 евро, в хотелиерството и ресторантьорството тя остава под 920 евро. За голяма част от домакинствата тези номинални увеличения се оказват напълно недостатъчни да компенсират обезценката на парите.
Статистиката за разходите разкрива истинските мащаби на натиска върху семейните бюджети. През април 2026 г. годишната инфлация в страната се ускорява до 7,1%, което е повече от два пъти над очакваното средно ниво за еврозоната от 3,0% за същия период. Още по-тревожна е дългосрочната картина – натрупаната инфлация за последните пет години (2021-2026 г.) достига 42,9%.
Това означава, че покупателната сила на спестяванията и доходите на домакинствата се е стопила драстично, а стоки, които преди 5 години са стрували 100 евро, днес се продават за около 143 евро.
Свиването на покупателната способност не се дължи на луксозни разходи, а на базови нужди. Разходите за транспорт бележат най-рязък скок през пролетта на 2026 г., като само за един месец (април) нарастват с 8%. Успоредно с това, цените на хранителните продукти продължават да поддържат високи нива, след като стойността на стоките в малката потребителска кошница е нараснала с над 50% за последните три години.
Тази ценова динамика принуждава домакинствата да преструктурират разходите си, ограничавайки покупките на стоки с дълготрайна употреба и услуги за свободното време, за да покрият нарасналите сметки за базови хранителни продукти, битови нужди и горива. I БГНЕС
