Представете си нежните звуци на чело – темата от анимацията „Красавицата и звяра“, и една красива млада жена, която сякаш гали струните, а тихият дубайски ветрец развява воалите на фееричната й рокля на фона на красив пейзаж с палми и море на хоризонта... Релакс и безвремие... „Сама си правя всичко – свиря, записвам, снимам“ – веселият смях на Веси кънти в стаята, сякаш е близо, а не в Дубай. Младата челистка се смее на изненадата ми, че прави всичко сама – от свиренето, през звукозаписа до видеото. Весислава Тодорова е ютуб криейтър, или човек, който създава видеосъдържание за най-голямата платформа за видеосподеляне Youtube. Прави аранжименти за чело на съвременни мелодии и ги публикува в канала си. До момента е събрала над 7, 5 милиона гледания на видеата си и

55 300 свои почитатели от цял свят

 

които са се абонирали за канала й, като най-многобройната й аудитория е от САЩ, Мексико и Бразилия. В профила си в аудиоплатформата Spotify събира 35 хиляди слушателя всеки месец. https://www.youtube.com/watch?v=oL56JEW-ITA „Винаги ми е било интересно това, което правят американците. Гледала съм изпълнители като The piano guys, Линдзи Стърлинг, 2Chellos, които представят класическа музика в един нов, по-атрактивен вид - казва Весислава. – Смятам, че няма нищо лошо в това един класически музикант да прави кавъри на поп, рок, реге тон, траш. Не съм съгласна, че сваляш нивото си, като свириш поп на чело“, коментира дамата. „Много обичам да свиря мелодии от филмите – казва тя. – Следя и хитовете на всеки нов артист, който излиза на американския пазар, и свиря интерпретации на чело. Но най-обичаните ми кавъри са на класическа рок музика – Scorpions, свирила съм по ивенти парчета на Metallica, Whitesnake, Bon Jovi.“ Преди 4 години Весислава решава сама да менажира себе си и започва да проучва как се правят собствени видеа. Гледа така наречените туториалс - видеа, в които известни маркетингови мениджъри, аудиоинженери, видеографи обясняват в youtube на начинаещи като нея какво да правят стъпка по стъпка. За две години тя постига гледаемост 2 милиона и половина на темата от „Красавицата и звяра“ и милион и 400 хиляди на темата от филма „Кръстникът“. Българката се захваща сериозно на работа за популяризиране на марката „Весислава“, като разработва свой сайт и акаунти в Инстаграм, Фейсбук и другите социални мрежи. [su_image_carousel source="media: 69765,69766,69767,69768,69769,69770,69763,69771" crop="none" captions="yes"] „Преди 2 години започнах много сериозно да се занимавам с моя брандинг.

Правя клипове почти всяка седмица

поствам възможно най-много снимки в Инстаграм, Фейсбук. Моята известност в социалните мрежи е една огромна победа за инструменталистите в България. Давам пример на моите колеги какво би могъл всеки да направи съвсем сам, без някакви огромни бюджети. Трябва много работа всеки ден и много всеотдайност“, казва амбициозната българка. Доскоро тя е записвала свои интерпретации за чело на предимно релаксираща музика. Напоследък започва да композира. През август излезе първият й проект по нейна авторска музика Black Magic („Черна магия“). Гордее се, че е изцяло български. За песента е вдъхновена от „Игра на тронове“. Аранжиментът и целият оркестров съпровод са дело на Тихомир Христозов, талантлив млад композитор, чиято музика вече се включва с успех в холивудски продукции. Видеото, направено като филм, в стил епик, е на талантливия видеограф Жоро Ставрев и компанията му „Кино продакшън“. Весислава е родена в Пловдив и майка й Адриана Тодорова е човекът, който я подтиква да се занимава с музика. „Тя е много силна жена, бизнес дама, успяла в този мъжки свят, и винаги е била мой идол и ментор. Баща ми пък, Христо Тодоров, артист по душа, ми осигури силната подкрепа, когато трябваше да се финансира развитието ми – уроци по музика, инструменти, пътувания по музикални конкурси“, споделя Веси. Майка й забелязва, че обича да пее още от много малка и я записва в музикална паралелка. Учителката й по музика казва, че има заложби и я преслушват в музикалното училище „Добрин Петков“ в Пловдив. Майка й я записва на уроци и избира виолончелото. Тогава Веси е на 7 години и й купуват малко чело четвъртинка. В V клас е приета в музикалното училище. „Много е важно зад теб да има силно родителско тяло, да те подтиква да продължиш. Имала съм моментни кризи – „Ох, болят ме ръцете“, „Искам да отида навън“, „Не искам да свиря, а да стана актриса“, „Искам да пея“. Родителите ми обаче

не ми позволиха да се откажа

 

споделя Веси. Тя завършва Музикалната академия в София в класа на Христо Танев, млад преподавател с много отворено мислене, който я вдъхновява и подкрепя да експериментира в музиката. Първоначално пътува из Европа, прави няколко класически концерта със свои колеги. Печели няколко първи и втори награди от различни конкурси в България и Чехия. Тогава получава оферта заедно със свои колежки – цигуларка и виолистка, да замине за Индия за 6 месеца. „Всичките ми роднини ми казваха: „Къде ще ходиш в дивата Индия“, но не ми пукаше. Когато си млад, ти се струва, че си недосегаем“, смее се Веси. Трите момичета живеят в Делхи, но изнасят концерти из цялата огромна страна и пътуват почти всеки ден със самолет, с кола. „Висшата каста можеше да си позволи да си наеме така наречените бели музиканти. За тях това беше въпрос на престиж“, смее се Веси. Трите момичета отиват с нагласата да свирят класика, но им нареждат да учат индийска музика. Връчват им записи на индийски песни и им казват да аранжират вокалните партии в тях за инструменти. „Изпаднах в ужас, как ще го свирим. Транскрипта на първата песен правих цял ден“, разказва дамата. Следващата й покана е за Дубай. Там установява, че заможните дубайци ценят и могат да си позволят да платят за концерти с класика или поп на техните многобройни и разточителни партита, сватби, корпоративни събития или дори на една тяхна вечеря. „В Обединените арабски емирства не всички жени са забулени, а най-известните - Дубай и Абу Даби - са и най-отворени към западната култура и туристи“, казва Веси. След една година в Дубай тя е поканена да свири като резидент, или представителен музикант, не къде да е, а в „Емирейтс палас“ - Двореца на емира. „Изглеждаше наистина като

палат от приказките, целият в злато

 

един Версай на арабския свят. Да ти е кеф да свириш там“, споделя Веси. „Емирейтс палас“ вече не е действащ дворец, а емирът решава да го превърне в хотел, за да бъде емблематична зона за туристите в Абу Даби, да нощуват и да се снимат в истински емирски покои. Днес той е направил 4 пъти по-голям дворец – „Президентшъл палас“, с невероятни градини”, разказва дамата. Весислава свири 3 години в палата всеки ден без неделя на специална сцена, а в кафенето до нея сервират кафе, поръсено със златен прашец. Дали красавицата е имала неприлични предложения от принцовете на Абу Даби? Това е тема табу за Веси и тя само се смее в отговор. Но е силно впечатлена от емира, който почти всяка седмица пие кафето си заедно с първата си съпруга. Пристигат с бляскавите си тоалети, а седят много скромно, на най-обикновена масичка, и пият минерална вода единствено от местния извор. Подкрепят всичко местно. Арабите са много по-романтични от европейците и американците и подкрепят местната култура, впечатлена е Веси. Кралското семейство финансира концертите на местните музиканти из Америка, за да популяризира културата им. В елита на емирствата арабките са толкова съвършени и изпипани в облекло и грим, че изглеждат нереални, споделя българката. Като минат, оставят лек омайващ полъх на благовония и непознати за нашите сетива парфюми. „Арабската жена може да покаже само едни нокти, китки и краченцето, и малко коса, ако е по-отворена, но има поглед, от който може да паднеш“, коментира дамата. Казва, че не е срещнала любовта в лицето на арабин, а на англичанин, а после – на американец. Минусът на живота в арабските емирства е, че наемите на добрите апартаменти са около 10 хиляди дирхама, или 5 хиляди лева. Затова пък повечето жилища са с басейни и вградени климатични инсталации. Самата тя живее в по-скромно жилище, но й е добре така и 40-градусовите температури не я притесняват. В арабските емирства има сезон на ивентите през зимата. През останалото време Весислава взема ученици по виолончело. „Дали ме мъчи носталгия по България? Сто процента,

 много си обичам страната

много се гордея, че идвам от държава, в която има толкова много успели хора навън. Бих искала някога да се върна да живея в България. Ако моята мечта се сбъдне да пътувам на концерти, сигурно следващата дестинация ще е Америка, където имам най-много почитатели. Всяка година си идвам по 2 пъти, много си обичам родния Пловдив. Откакто ни обявиха за Европейска столица на културата, градът е станал кукла!“, вълнува се Веси. Много й топли сърцето, когато местните хора в Дубай й кажат: „Машаллах, българка!“, след като я чуят. Тя разказва на своите почитатели от САЩ как се празнува Коледа в България, как се приготвят български ястия, как са танцували хоро. „Тук ние, музикантите, се държим здраво един за друг - така наречената българска мафия. Шегичка“, смее се Веси.