Джон Дилинджър – прочутият гангстер и обирджия на банки в края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век, успява да задигне 160 хил. долара с най-малко 60 удара. Бил считан за съвременния Робин Худ, тъй като много хора ненавиждали банките, защото те иззели спестяванията им заради Голямата депресия.
Дилинджър разиграва ФБР и охраната в няколко затвора
от които бяга, изплъзва се многократно на властите, въпреки че е обявяван за враг № 1 на държавата и че е търсен под дърво и камък от голям контингент от агенти. И е щял да продължи с обирите, ако не беше българката Анна Иванова Акълиева – жената в червено. Тя помага на ФБР да устрои засада на Дилинджър пред театър „Биограф“ в Чикаго през юли 1934 г. и дори е с него във фаталния ден, за да даде знак с бяла кърпичка, която „изпуска“ на земята, щом Дилинджър излиза с нея, и още една жена от театъра. Тогава агентите застрелват обирджията и той умира. Жената с червената рокля е позната повече като Анна Сейдж, а преди да имигрира в Щатите – с фамилията Кумпанаж (Cumpănaș) и е смятана за румънка. Истинското й име обаче е Анна Иванова Акълиева. Родена е в село в Добричко, район, тогава управляван от Австро-Унгарската империя и впоследствие предаден на Румъния по силата на Ньойския договор от 1919 г. Майката на Анна умира при раждането й. Баща й Иван я отглежда с помощта на майката на жена си. Той не бил от Добруджа. Оттам е съпругата му. Иван учил в Одеса и бил приятел с Алеко Константинов, с когото се наричали „Земльо". Когато Анна била на три-четири години, румънският съдружник на баща й го измамил. От този момент българинът намразил всичко румънско. Когато Добрич по силата на договорите заради военните загуби преминал в румънска територия, разпродал всичко и отсякъл: „Дъщеря ми да се казва Анна Акълеску?! Никога!" Заедно с Анна той заминава за Варна,
качва се на първия параход и идва в Америка
Установява се в Чикаго. Трябвало да „поамериканчи“ и името си. Превел на английски „акъл“ като ум с думата „сейдж”, и станал Ван Сейдж, а дъщеря му – Анна Сейдж. Скоро Ван Сейдж се наложил като един от най-добрите строителни предприемачи в Чикаго. Построил цял квартал фамилни къщи и пансион за наематели. Но заболял от рак. И за да лекува баща си, Анна разпродала къщите. Затънала в заеми. Което не успяла да продаде, взели го банките. Баща й починал. Останал й само пансионът. Анна явно била принудена да се изхранва с каквото може и от пансиона създала публичен дом под прикритието на обикновен бар. На 20 юли 1934 г. тя влиза в Бюрото на ФБР в Чикаго, носейки червена шапчица. „Аз съм Анна Сейдж и съм собственичка на пансиона на „Гладис крос Авеню" – на две пресечки оттук“, обяснила Анна. „Вдруги ден имам среща с Джон Дилиджър. Ще ходим на кино в „Биограф". Ще гледаме „Манхатънска мелодрама". Ще има още една жена. Аз ще ви покажа Дилинджър“ казала още тя. Анна поискала от ФБР обявената за главата на Дилинджър награда от 10 хиляди долара и ескорт до пристанището в Ню Йорк, откъдето да замине за Европа. В стаята бил и шефът на ФБР Мелвил Първис, който от години гонел Дилинджър. Анна била заплашена от депортация заради незаконния бордей и с предложената сделка се надявала да се предпази.
Джон Дилинджър всъщност от малък се забърквал в неприятности и най-накрая стигнал до това да е най-големият престъпник на САЩ. Роден е на 22 юни 1903 г. в Индианополис в семейството на бакалин. Майка му умира, преди да навърши четири години, и той остава под грижите на баща си, който макар и силно религиозен не успява да удържи поривите на сина си към пакостите. В детството си Джон крадял кокошки, биел се, тормозил съучениците си и дори успял да върже къщата на един фермер за товарния влак. През 1920 г. бащата мести семейството в Муурсвил, Индиана, за да избягат лошото влияние на големия град, но и това не помага. Поведението на момчето не се променя. След седми клас Джон прекратява обучението си, за да работи в металургичен цех в Индианаполис. През 1922-ра е арестуван за кражба на кола, но никой не предявява обвинения. По-късно е изключен и от военноморския флот заради лоша дисциплина. Все пак младият Дилинджър прави опит да започне нов живот и се жени през 1924 г. за Берил Ховиъс, с която обаче се развежда след 5 години. През 1929 г. Дилинджър, все още женен, се свързва с Ед Сингълтън, с който извършва
първия си въоръжен грабеж
Двамата ограбват магазин и задигат 50 долара, равняващи се на сегашните 700. На другия ден са разпознати. Дилинджър по съвет на баща си се признава за виновен. Но баща му бил измамен в сделката с прокуратурата и Джон отива в затвора за 10 години. Изтърпява присъдата си в щатския затвор на Индиана в Мичиган сити. При прегледа при постъпване се оказва, че е болен от гонорея. Лечението, на което е подложен, е изключително болезнено. Заради всичко това Джон обещава, че като излезе, ще бъде най-гадното копеле. Запознава се и с бъдещите си партньори в големите обири. Дилинджър е освободен на 10 май 1933 г. и веднага се заема с реализацията на плановете си. На 22 септември обира първата си банка в Блъфтън, Охайо. През следващите месеци той и бандата му удрят повече от дузина банки, събирайки по неофициални данни над 300 000 долара. Следващото арестуване на Дилинджър е през 1933 година. Организира невероятно по дързост бягство, което десетилетия се изучава в полицейските академии. Успява да изработи дървен пистолет в работилницата на затвора и с него принуждава охраната да му отвори вратата на килията, а след това открадва новата кола на градския шериф. Заживява в Чикаго. ФБР почти стига до него и го ранява в преследване, но Дилинджър се измъква. По-късно Дилинджър организира и бягство от затвора на колегите си Бони Паркър и Клайд Белоу, което също е считано за невероятно изобретателно. Когато Анна се запознава с Джон, той
вече носел прякора Убиеца
Но тя се влюбва в него до полуда, обича го истински и го укрива често в бордея си. Тя явно знае за истинската му същност, но не издържа, когато Дилинджър я зарязва заради по-младата Поли Хамилтън и на всичкото отгоре я моли да благослови новата му връзка. Анна решава да му отмъсти и затова отива при федералните. Във фаталния за Дилинджър 22 юли 1934 г. тя изпълнява плана с пускането на кърпичката. Другата жена с нея и Дилинджър била новата му любовница Поли. След като пуска кърпичката, Анна изостава назад, за да даде възможност на ФБР да приключат с обирджията. Отначало те били стъписани, защото мъжът с двете жени не приличал на известния гангстер, но стреляли, понеже Анна дала уговорения знак.
Анна така и не получава всички пари от наградата от 10 хиляди. На 6 октомври 1935 г. съдът я признава за виновна по предишното обвинение за „неморално поведение” и през април следващата година тя е депортирана. Преди да й предостави ескорта, който да я придружи до нюйоркското пристанище, шефът на ФБР Едгар Хувър пита: „Вие сте румънка, нали?" На което тя отговаря: „Доколкото може да се каже..." Дипломатичността на отговора й
остава загадка
В крайна сметка Анна е депортирана в Тимишоара, Румъния. Според някои източници там тя дълго време държи нощен клуб и възнамерява да опише „истинската история” за ликвидирането на Дилинджър. Но през април 1947 година я намират мъртва край един път. Причината за смъртта й остава пълна загадка.
Тялото на легендарния Дилинджър ще бъде ексхумиранопрез септември. Това може да даде отговор на конспиративните теории, че ФБР са застреляли друг мъж.
