Българката Веселина Николова е момичето, което записва парче с американския соул/джаз изпълнител Франк МкКомб и което британското радио BBC избира да слуша. Известна е в музикалните среди като Лина Никол. През ноември 2018 година тя е поканена от радиоводещата и певица Наташа Уатс на музикална среща в радиопредаването й "In Sessions". Защото Наташа е луда по парчето "All I Need", композирано от Веселина в колаборация с виртуозния Франк МкКомб. Дори да не сте чували името му, трябва да проверите какво разказва самия той за работата си с Принс, Чака Кан и Уил Смит. "Случи се доста спонтанно в много правилен момент. Трябваше да пътувам към Берлин, за да се видя с приятели от Щатите, и в деня, в който на тях им се проваля пътуването, получавам имейл с покана за участие в BBC. Така спонтанно

се запознах и с Франк МакКомб

в социалната мрежа Twitter, която в Щатите е доста популярна. Беше публикувал информация за проект с молба да бъде споделено. Направих го и се заговорихме. Каза ми, че иска отново да прави европейско турне и от дума на дума реално стана така, че се организира неговото посещение в София по покана на мен и една фирма, в която работих тогава. Тя организираше културни събития и всъщност, когато Франк пристигна, му пуснах демо версия на парчето "All I Need" за съвет или критика. Самата песен за мен е много специална, защото от година я мъча и я бях написала, композирала, но не беше напълно аранжирана. Той я хареса и се съгласи да я включи", спомня си Лина Никол. Минава цяла година, преди песента да е завършена, защото МакКомб пътува непрекъснато. Чакането обаче си заслужава, защото парчето попада в селекцията на популярен английски DJ и радиоводещ, който решава да я включи в компилацията си. Така Лина Никол и Франк покоряват британската публика. "Когато казвам, че чаках песента да узрее, имах своите съмнения, но в крайна сметка събрах плодовете на труда и това даде тласък", споделя Лина Никол за търпението си. Следва второ парче със специално послание – "Moving mountains". "Тази песен е посветена на всички жени, които дори в най-тежки моменти намират вътрешна сила да се преборят с трудностите. Много хора бъркат женската уязвимост със слабост, но точно тогава една жена е способна на повече, отколкото предполага." Всъщност говори от собствен опит. Защото в първите години от живота си малката Веселина се примирява, че

музиката ще е просто хоби

но не и професия. Или по-скоро се опитва да повярва, че това ще е така, защото нотите я следват навсякъде. Дори когато учи за изпитите по социология и финанси. "Представете си как съм учила, щом пеех вкъщи почти през цялото време. Внезапно ми се припяваше, щом отворя тетрадките. Съседите ме заплашваха, че ще викат полиция. Тропаха, крещяха, а аз бях много лоша и не зачитах дори часовете между 14-16 за следобедни почивки." Веселина участва в немалко конкурси по пеене и композиция. За един от тях в САЩ разказва: "Въпреки стреса имаш 2 минути, зад теб чакат 200 души. Така и не разбрах с какво съм ги впечатлявала, но явно с нещо, защото си тръгвах с наградите. Казвали са ми много пъти, че имам черна душа. Че имам чист тон, а аз винаги съм мечтала за дрезгав глас", шегува се тя. Най-разклащащите периоди в живота й са по-скоро свързани с музиката, отколкото с личния й живот. Казва, че първото й авторско парче е родено след поредното "Не!". "Отказ на виза за голям конкурс в Америка. Просто ме отрязаха, защото ме определиха като потенциален емигрант. Бяхме екип от 7 души заедно с мениджър, който ни представляваше там, тъй като това е огромен конкурс. На всички останали 6 души им дадоха виза. Бях единствената недопусната. Тогава написах една песен, която бе повлияна от поп-рок стила като на Аврил Лавин. Казва се "Still Here" – в превод "Все още тук". След това в личен план съм имала и хубави, и лоши и моменти. Мисля, че "Gone" е другата песен, която се свързва с човек, който вече го няма в моя живот." Категорична е, че не е нужно да ти е разбито сърцето, за да пропишеш музика, но пък мелодията остава и след любовното разочарование.