В България средната продължителност на живота е най-кратка в целия Европейски съюз, показва последният Здравен доклад на Европейската комисия за 2021 г. Малко след българите застават и румънците с по-ниска продължителност на живота. Според доклада заради пандемията от COVID-19, българите умират дори по-млади от преди. Продължителността на живота в България е спаднала с 1,5 години през 2020 г., което е двойно повече от средните 0,7 години на европейско ниво. Европейските държави с най-висока продължителност на живота са Норвегия - 83,3 г., Исландия - 83,1 г. и Ирландия - 82,8 г., а Румъния - 74,2 г., и България - 73,6 г. са на последните места. „В България пандемията временно обърна тенденцията в продължителността на живота, която бе и най-ниската в ЕС през 2019 г. Въпреки подобренията в здравната система, високите
нерегламентирани плащания
и прекомерното фокусиране в болниците продължава да пречи на системата“, се казва в доклада. Продължителността на живота в България се бе увеличила с 2 г. за периода 2000-2019 г., но и тогава бе под средната за ЕС 8 г. Основна причина, която скъсява живота на много българи, е недобрата здравна система и болнична среда, както и лошите навици - пушенето, употребата на алкохол, нездравословните диети и ниската физическа активност, става ясно от документа. Той констатира и че разходите на глава на населението за превенция в България са най-ниските в ЕС, а здравната система е с недостатъчно финансови ресурси и се представя слабо. В България здравното финансиране за първична медицинска грижа е най-ниското сред страните от ЕС, въпреки увеличението на бюджета за здравеопазване. Според доклада това вероятно е и причината за високите нива на смъртност. Докладът показва, че в България до една трета от всички пациенти заобикалят лекарите от първичната помощ и отиват директно в болничните спешни отделения. Здравеопазването в страната през последните години неизменно се класира на последните места в индекса за потребителско здраве Euro Health Consumer в ЕС или 626 евро на човек се харчат за здраве. Лидерите в медицинските грижи остават Люксембург, Швеция и Дания, които заделят по над 5500 евро на жител всяка година.
Липса на медици заради ниските заплати
В доклада е посочен и проблемът с липсата на персонал - недостиг на медицински сестри заради емиграцията, застаряваща работна сила (средната възраст на медицинските сестри е над 50 г.), лоши условия на труд и ниско заплащане. Това е проблем, с който бившите комунистически страни в ЕС се борят от десетилетия.
