19 000 български граждани са се завърнали в България през миналата година от различни страни.
„Най-много българи се връщат от Германия, Великобритания, Испания и Турция. Малко повече са жените - 51%, а 49% са мъжете. Най-много са на възраст 15-64 години, 60% от тези, които са се завърнали са в тази възрастова група“, заяви в интервю за БГНЕС Магдалена Костова, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ.
„Почти 103 000 души са сменили своя настоящ адрес в рамките на страната през 2022 г. 55% от сменилите своят настоящ адрес са жени, а 45% са мъже“, добави Костова. Тя уточни, че преобладава населението във възрастовата група 20-39 години, като те обхващат най-голям дял – 31%. „Следват тези, които са между 0-19 години и най-малък е делът на населението на 60 и повече години. Като цяло най-много хора мигрират в най-големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Като най-много са в София. 17 000 души са избрали през миналата година да живеят в столицата“, добави Магдалена Костова.
Историкът, политически анализатор и председател на Младежкия консервативен клуб Кристиян Шкварек казва, че с покачването на жизнения стандарт са се преобърнали и миграционните тенденции.
"Естония беше първата държава, която започна да си връща повече емигранти, после бяха Чехия, Полша, Унгария и в един момент беше естествено и България да стигне дотам. В България това е естествен процес. През последните 30 години свикнахме, че е нормално повече хора да напускат, отколкото да се връщат, но не е така, в повечето държави по света не е така. Нещата се нормализират“, обясни Шкварек.
Той припомни, че в Полша е имало големи държавни кампании за насърчаване на връщането на хората обратно в страната. „Има си програми, които са насочени в Източна Европа, особено във Вишеградската четворка, целенасочено за връщане на мигрантите, а в България няма абсолютно нищо такова или поне с тези размери“, отбеляза историкът.
Шкварек коментира, че не е сигурно, че се връщат основно млади хора. „Връщат се чисто механично повече хора, отколкото напускат. Не е сигурно, че не се връщат хора, които вече са се пенсионирали, хора, които са си спестили пари на Запад или западни пенсионери, то не е казано, че повечето от тези хора са български граждани. Структурата на това дали ни напускат млади хора и се връщат стари не е много изяснена все още“, уточни той.
Според него има два начина, с които можем да стимулираме повече хора да се връщат в страната. По думите му едната рецепта за това е чисто материална. „Това е държавата - тези държавни политики, държавни програми за връщането на хората, подобряването на средата на живот“, обясни Шкварек. Има и още един фактор, който оказва влияние. „Има един елемент, който е отвъд формалната политика и това е усещането за гордост, за престиж в една държава. Има държави, в които се живее по-зле, отколкото в България и хората не напускат толкова много, има много части от САЩ, където се живее ужасно, но хората не напускат. Едно от обясненията е престижността на това да живееш в една държава“, поясни историкът.
Той даде пример с Полша, Унгария и Турция. „Народи като поляците, унгарците заложиха на това да направят престижно това да си поляк или унгарец. Дори в Турция има повече хора, които се връщат, отколкото я напускат, защото там имаше една дългосрочна политика на налагане на това, че да си турчин е престижно. В България не е престижно да си българин и да се върнеш в България, защото нямаме тази културна политика да налагаме това“, каза Шкварек.
Според него ключът за съживяването на регионите в страната е инфраструктурата. „В България начинът да съживим региони, като например северозапада, е само и единствено с инфраструктура. Представете си една бърза скорострелна жп линия от онези, които летят с 300 км в час, с която можеш да работиш в центъра на София и да живееш във Враца или Видин и да се връщаш вкъщи за един час, неща които са направени на Запад. Инфраструктурата, свързването на държавата е начинът да не се налага на хората да напускат провинцията и да се скупчват в градовете“, каза още Кристиян Шкварек.
