Нов пилотен проект на Европейския съюз за изследване на самотата има за цел да следи и да се справи с нарастващата липса на "смислени социални контакти" сред обитателите на стария континент.
Най-малко един на всеки 10 жители на Европейския съюз е самотен през по-голямата част от времето, показва нов доклад за самотата, изготвен по поръчка на Европейската комисия.
България е на трето място по този показател. Разпространението на самотата е различно в различните страни. Това може да се обясни с културни различия, но също така и с демографски различия.
Според EU-LS 2022 самотата е най-разпространена в Ирландия, като над 20% от респондентите съобщават, че се чувстват самотни. Следват Люксембург, България и Гърция. Най-ниски нива се наблюдават в Холандия, Чехия, Хърватия и Австрия
Около 13 % от жителите на ЕС са отговорили, че се чувстват самотни през повечето време или през цялото време в първото проучване на самотата в ЕС, обхванало 25 000 души.
Проучването е направено, за да се получи представа за "епидемията от самота", причинена от продължителните затваряния и изолация по време на пандемията COVID-19.
Данните за отделните държави показват, че самотата се е увеличила с над 15 процентни пункта по време на пандемията в България, Естония, Франция, Германия, Полша, Португалия и Швеция. За разлика от тях Белгия, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и В Испания се наблюдава увеличение на самотата с по-малко от 10 процентни пункта за същия период от време.
Според доклада самотата е най-разпространена в Ирландия, където приблизително 20 % съобщават, че се чувстват самотни почти постоянно.
Най-ниски нива на самота се наблюдават в Нидерландия, Чешката република, Хърватия и Австрия с по-малко от 10 процента от изследваната извадка.
Според доклада хората, които са самотни през цялото време или през по-голямата част от него, са с около 20 процентни пункта по-склонни да страдат от депресивни симптоми.
"Самотата не е само частен и индивидуален проблем",
се казва в доклада.
"Тя може да попречи на социалното сближаване и трябва да се разглежда като социален проблем и да се решава като такъв".
В доклада се отбелязва, че освен събитията в живота на човека, значителна роля за самотата играят и културните фактори.
"Благоприятното икономическо положение, както и количеството и качеството на социалните контакти, са от ключово значение за предотвратяване на самотата",
се казва в проучването.
Интензивното използване на социалните медии също е свързано с увеличаване на самотата, а в онлайн сайтовете "липсват интимността и качеството на общуването "на живо".
Самотата сред младите респонденти е по-висока, отколкото сред по-възрастните, тъй като големите житейски събития са склонни да нарушават социалните мрежи и да правят всеки податлив на чувството за самота са изводите на учените.
Прочети още
В доклада обаче се признава, че последиците от самотата варират в зависимост от възрастта и в никакъв случай не може да се пренебрегва самотата сред по-възрастните хора.
Световни проучвания през последните години посочват, че европейски страни като Италия са с едни от най-високите нива на самота при възрастните хора.
Основното предизвикателство за справяне с проблема със самотата произтича от социалната стигма и неосведомеността, се казва в доклада, като се добавя, че 57 % от анкетираните не знаят за съществуването на методи и политики за интервенция, противодействаща на самотата.
