Българите, които нямат легален статут в САЩ, са на прицела на новите укази, подписани от президента Доналд Тръмп миналата сряда. Вниманието върху тях беше отвлечено от протестите след указа на Тръмп от петък, с който забрани на хора от седем предимно мюсюлмански страни да влизат в САЩ. Но действията на новата администрация може да имат ужасяващи последствия за сънародниците ни без статут, алармират имиграционни адвокати.

Федералните имиграционни агенции ще започнат да прилагат строго законите на страната - „без ако, но или обаче", каза в сряда говорителят на Белия дом Шон Спайсър часове преди Доналд Тръмп да подпише първите си антиимиграционни укази.

По времето на Обама беше въведено разпореждане на шефа на имиграционните власти (USCIS) Джон Мортън (т.нар. The Morton Memo) и прокурори, съдии и имиграционни служители използваха т.нар. prosecutorial discretion (прокурорска преценка), когато разглеждат делата за депортиране. Така на практика хора без криминални досиета и здрави връзки в общността почти не бяха депортирани. "Досега хора със семейства, добро поведение, без криминално поведение оставаха в страната и въпреки че нямаха право на зелена карта и гражданство след това, все пак не живееха в този безумен страх от депортация, коментира имиграционният адвокат в Лас Вегас Кристина Крилчев. - Но това вече няма да е така."

„Вторият президентски указ [на Тръмп] ще се фокусира върху прилагането на имиграционните закони на САЩ. Той ще върне властта и отговорността на отдадените жени и мъже в имиграционните отдели на министерството на националната сигурност, за да им помогне да прилагат закона", каза Спайсър.

Той обяви още, че новата администрация ще възроди програмата Secure Communities, в която

местни, щатски и федерални власти си сътрудничат за депортации

„Това ще даде възможност на имиграционните власти да таргетират хора за отстраняване от страната", заяви Спайсър.

Програмата Secure communities задължава при арестите в цялата страна местните власти да споделят с имиграционните власти пръстовите отпечатъци и статуса на всеки задържан по каквото и да е обвинение (дори DUI или друго дребно провинение). Имиграционните власти обикновено карат местните да задържат човека в ареста, докато те могат да го поемат, дори и да е възможно той да бъде освободен за престъплението, за което е задържан първоначално.

Програмата беше въведена през 2008 г., но си спечели сериозни врагове сред някои местни ръководители - кметове и дори губернатори, които първоначално участваха, но след това решиха да прекратят изпращането на информация до ICE. Тогавашният губернатор на Илинойс Пат Куин (Д) съобщи, че според статистиката на ICE под 20% от депортираните са извършители на тежки престъпления като убийства и изнасилвания.

Новата администрация също обяви, че ще спира федералното финансиране на т.нар. градове убежища като Ню Йорк, Лос Анджелис, Сиатъл, Филаделфия, Сан Франциско и Чикаго. Там местните власти не си сътрудничат с имиграционните и не разпитват хората за техния статут. Кметът на Маями-Дейд каунти Карлос Гименез (Р) вече обяви, че градът му ще прилага новите разпоредби на федералните власти от страх, че ще загуби федерално финансиране за 350 млн. долара. 

Кметовете на Чикаго, Ню Йорк, Лос Анджелис, Сан Франциско, Филаделфия, Бостън, Портланд и др. обявиха, че въпреки заплахите на Тръмп остават градове убежища за имигрантите без статут. Калифорния пък обмисля дали да спре вноските си във федералния бюджет, ако Тръмп отреже финансирането за някой от градовете в щата.

Българите без статут са доста притеснени, казва адвокат Кристина Крилчев. "Телефоните не спират да звънят. Звънят оттук, звънят от България. Много се притесняват. Звънят и такива, които вече са в процедура и не са съвсем нелегални, но се притесняват от новите настроения, които неминуемо ще настъпят след тази промяна" казва Крилчев. Според нея вече си личи, че има "нов шериф в града" - офисът й получил два отказа на петиции, каквито обичайно се одобряват от имиграционните власти. "Не ме притесни толкова отказът, колкото езикът и думите, с които бяха написани - личи си промяната в отношението", коментира адвокат Крилчев.

Тези настроения ще се отразят и на преговорите за

отпадането на американски визи за българи

Според зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов задачата става много по-трудна при новия президент Тръмп. Цялото интервю с Цветанов можете да гледате на  www.BG-VOICE.com. Той е първият български политик, видял Доналд Тръмп отблизо на молитвената закуска във Вашингтон във вторник.

Според говорителя на Белия дом Шон Спайсър имиграционните власти ще спрат т.нар. „catch and release" политика, която според него е довела до смъртта на много американци. Така заловените за престъпления имигранти няма да бъдат пускани, а депортирани обратно в родината им, след като излежат присъдата си в САЩ. Според Спайсър новата администрация също ще приоритетизира за депортация имигрантите с криминални престъпления.

Американските власти ще принудят страните да приемат обратно гражданите си чрез различни мерки, включително и спиране на визите.

С другия си указ президентът Тръмп ще нареди строежа на „физическа бариера" по границата с Мексико, който засега ще се финансира от американските данъкоплатци. „По един или друг начин, както президентът е казал, Мексико ще плати за нея", обяви Спенсър.

По границата ще се построят и още арести за тези, които нарушават имиграционните закони и влизат в страната нелегално.

"Много хора с антиимиграционни настроения ще приемат новия президент и по-стриктната имиграционна политика едва ли не като карт бланш да мразят повече и по-свободно да изразяват своята неприязън към имигрантите", смята адвокат Крилчев.