СУНАЙ РЕМЗИ
Казвам се Сунай Ремзи и съм на 42 години. През 2003 г. от Балканска фондация „Делта“ спечелих първа награда за най-перспективна млада личност, а през 2005-та - първа награда от същата фондация за най-добър млад политик. На 26 март 2007 г. след неприятен инцидент в моя град Силистра, довел до смъртен случай, бях осъден на 20 години лишаване от свобода. На 4 февруари 2021 г. бях освободен от затвора Белене условно, предсрочно, с остатък на присъдата ми 2 години, 8 месеца и 12 дни. След като изядох много шамари и удари под кръста, от уроците, които ми поднесе животът, се изградих като мотиватор и иноватор. Тези познания споделям, разказвайки моите истории от един необикновен живот. Живот като на кино... През нощта на 15 срещу 16 юни 2016 г. в Турция се проведе неуспешен опит за държавен преврат. Беше бомбардиран президентският дворец, атакуван беше турският парламент, имаше тежки сблъсъци между армията и полицейските части, превзети бяха няколко телевизии и болници. Брат се изправяше срещу брата. Основно с две имена и организации се свързваше организирането на неуспешния преврат. Първото е на проповедника Фетхулла Гюлен.
Той отдавна е изгнаник в САЩ
Гюлен е първият и основен политически наставник на сегашния държавен глава на Турция Тайип Ердоган. Смятан е за лидер на ислямската терористична организация FETO. В Турция Гюлен е смятан за предател и неверник именно поради тази причина неговите привърженици са преследвани от сегашната власт. Един от тези потърпевши е футболната легенда Хакан Шукюр. Другите съмнения за организирането на неуспешния преврат се свързваха със светски ориентирани офицери от турската армия, привърженици на кемализма. Предимно това е организацията „Ергенеком“, създадена и ръководена от пенсионирания вече бригаден генерал Вели Кючюк. Днес ще ви разкажа за трите си срещи с него в турския затвор „Kartal h-tıpi’ в Истанбул. В края на 2007 г. Турция се тресеше от политически престрелки, скандали и страх от държавен преврат. Обстановката се беше нажежила, а ние, затворниците от „Картал“, всеки ден гледахме с интерес телевизия по дневния ред на страната. Един ден най-големият директор на затвора - Али бей - ме извика спешно при него с още четирима затворници чужденци - двама иракчани, един китаец и един сириец. Накратко ни обясни, че без много шум трябва да подготвим килиите sol b 2 и sol b 4 за ВИП персони, които през януари ще бъдат задържани и изпратени в затвора „Картал“. Учудихме се, но приехме да свършим работата. Сложиха ме за отговорник на групата, защото само аз знаех турски и английски, от строителство нищо не разбирах. Сутрин излизахме, вечер се прибирахме.
И на никой нито дума
На 28 декември 2007 г. издадохме обекта. Началникът беше доволен. Даде ни награди - право на допълнителна външна лавка. На 26 януари 2008 г. по турските телевизионни канали съобщиха, че лидерите на Derın devlet („Дълбоката държава“) са задържани. На следващия ден отивах към ревира – стационара, и като преминавах от екстрата, се сблъсках с група възрастни мъже. Исках да премина бързо, но надзирателят ме помоли да изчакам да минат пенсионерите. Един от тях с очила, кафяв балтон и кепе, нисък, с мустаци, на висок тон ми каза: „Генч, аллах куртарсън“ („Младежо, Аллах да те спаси“) и премина. Надзирателят му обясняваше, че съм отговорник на затворниците чужденци. Старецът кимаше одобрително с глава. След като минах през стационара, отидох на лавка и там от надзирателя разбрах, че това е генерал Вели Кючюк. Прибрах се в килията и казвам на момчетата: „Тук са ония от „Дълбоката държава“. И един мой колега, Исмаил Бекташ, ми разказа за тях. Генерал Вели Кючюк основал и бил ръководител на тайните военни служби JITEM. Изключителен професионалист. Използвайки безспорния си авторитет както във военните среди, така и сред известните светски личности и фактори в Турция, той става архитект на организацията „Ергенеком“. Това е организация, която подбужда към въоръжена борба срещу законно избраното турско правителство. Вели Кючюк и неговите сподвижници са в основата на организацията „Дълбоката държава“. С многото терористични акции предизвикваха стрес в Турция и временна нестабилност. Именно с тази противоречива личност имах случайни три срещи в „Картал“. Първата ми среща с него беше, когато помагах на надзирателя, отговарящ за библиотеката и книгораздаването. Напълнихме количката с книги и по предварителен списък ги раздавахме килия по килия в сектор „В“. Дойде ред на килията на „Ергенеком“. Показа се само Вели Кючюк.
Подадох му три книги
Първата беше „Дерин Девлет“ („Дълбоката държава“) с автор Орхан Памук, втората - „Последен сигнал“ на известния в близкото минало германски вратар Тони Шумахер, който през последните години се състезаваше за турския гранд „Фенербахче“, а третата - нещо от Елиф Шафак. После генералът за минути се заговори с надзирателя за политиката и се обърна към мен на същата тема. Аз му обясних, че отскоро, но пък с голям интерес, следя и изучавам турската политика и религия. И развих моята теория кои са пречките към тогавашна дата - 2009 г., за влизането на Турция в Европейския съюз. Първата пречка, която посочих, беше проблемът на Турция с Кипър – има ли турска част или няма? Официално има такава, но населението там казва друго. Като втори проблем посочих ПКК (кюрдска терористична организация за независимост на кюрдите - б.а.) Тероризмът беше взел връх в Турция. Всеки ден имаше убити турски войници. Този проблем трябваше да бъде разрешен радикално, и то с дипломация, а не с оръжие. Третият проблем, който посочих, беше, че ако Турция влезе в Европейския съюз, в парламента ще има значителен брой евродепутати, което няма да се понрави на другите страни членки.
Посочих и други пречки, като слабата правна турска система, срастването на мафията с държавата, прекаления ислямизъм и други. Казах му, че аз лично харесвам Тайип Ердоган и че не с оръжие и кръв се бориш срещу властта, а това става по демократичен начин чрез избори. Това на него естествено не му хареса и разговорът приключи. Втората ми среща с него беше, след като приключи представлението, на което бях сценарист и режисьор. Представих пред ръководството на затвора и колегите, лишени от свобода, театралната постановка „Георги Бенковски и Априлското въстание“. Тогава генерал Кючюк беше в публиката и уж ме поздрави
но направо ми се скара
каква наглост било да поставям такава постановка в Турция! Отговорих му, че аз съм преди всичко българин от турски произход, представих една много малка част от славната българска история и тя се хареса на публиката. С голямо уважение се отнасям и към османската история, която би трябвало той добре да познава, и ще е хубаво той самият да направи всичко необходимо, за да видим такава историческа постановка. Последните ми думи към него бяха: „Историята трябва да се помни и уважава“. Той нещо измърмори по мой адрес, не го разбрах и не го отразих. Така приключи втората ни среща. Последната ни среща беше на портала на затвора „Картал“. Тогава ме превеждаха в друг затвор - „Малтепе Л-3“. С генерал Кючюк си разменихме светкавични реплики. Той ми каза, че съм смел и образован мъж, и дано да получа по-малка присъда в България. Аз му казах, че турската история ще го запомни, но не знам дали с добро или лошо. Пожелах му да не получава доживотна присъда без замяна. Него го взе специален конвой и никой тогава не знаеше къде ще бъде преместен. Не знам дали е участвал пряко или косвено в организирането на неуспешния преврат, или някой друг от неговото обкръжение, не знам дали е жив. Бях чул, че е получил голяма присъда, която е невъзможно да се изтърпи в един съзнателен живот.
337 доживотни присъди получиха всички участници в неуспешния преврат в Турция през 2016 година. Президентът Тайип Ердоган беше подкрепен в многомилионен митинг от всички политически формации и лидери в Турция. Урокът, който ми остана от срещите ми с генерал Вели Кючюк, беше, че силата е в парите, парите са сила. Какво правиш, като загубиш и двете?! Затова живей по-бавно, за да ти е сладък и спокоен животът!
