Ако човек е бил добър по география в училище, ще знае, че има една държава на планетата, която е едновременно в северното, южното, източното и западното полукълбо. Да, това е Кирибати - първата държава, която посреща слънцето и новия ден. Това е и страната, заради която Международната линия за смяна на датата е сериозно поизкривена, за да може цялата територия да има единна дата и час.
Откъснатата от света държава-миньонче, разположена в нищото насред Тихия океан, е с площ от едва 811 кв. км и се състои от тридесетина островчета, не всички от които са обитаеми.
Къде се намира Кирибати на картата?
Макар да звучи екзотично, държавата не е туристическа дестинация. Годишно се посещава от едва около 5000 чужденци, повечето от които не са туристи. А и какъв туризъм на място, където е трудно да се намери дори свежа бутилирана вода?
Кирибати е много бедна, макар и приветлива и симпатична държава, където хората високо ценят, ако някой чуждоземец си направи труда да ги посети, още повече, ако целта му е помощ за 120-хилядното население.
Такъв човек се оказва българският географ Любомир Филипов, който през октомври 2024 г. се запъти на мисия до Кирибати. Целта - да помогне на местните власти да организират по-добре иначе хаотичната и неефективна здравна система на островната страна. Неговата история разказват от Mediapool.
"За да стигна от София до Кирибати, първо поех с полет до Дубай, оттам до Сингапур, след това - до Фиджи и накрая до столицата Южна Тарауа. Полети до Кирибати има два пъти в седмицата - в понеделник и четвъртък", разказва Филипов. "А първото нещо, на което попаднах, бе фрийшопът на летището", шегува се българинът, докато показва снимка на ламаринена барака насред буйна растителност.
"Хората в Кирибати са много бедни. Ние често се оплакваме колко е негативна ситуацията в България, но не осъзнаваме, че нашата родина е много по-близка до държави като Швейцария, отколкото до страни като Кирибати", споделя Филипов.
Той е български географ и ентусиаст, който с проектите си, базирани на географски информационни системи (ГИС), помага на властите в най-бедните и неразвити държави по света да решават жизненоважни местни проблеми - организацията на здравеопазването, развитието на земеделието, борбата с природните бедствия като наводнения или засушавания и много други.
Преди пандемията от ковид Любомир, който е експерт към различни агенции за развитие на ООН, е имал по 60-70 полета годишно до най-необичайни точки на земното кълбо. Днес пътуванията му са по-малко, но мисията му остава същата - да прилага огромните възможности на географските бази данни за предлагане на по-добри управленски решения на места, където цивилизацията все още има много работа.
"Проектът ни в Кирибати беше с хуманитарна насоченост - към здравеопазването. Целта беше да се види къде са разположени лечебните заведения на островите, с какво разполагат, къде могат да се намерят лекарства и как е разпределено населението, за да има достъп до навременна медицинска помощ", разказва експертът. По думите му, ако един остров се намира на три дни път от болницата, всяка липса на лекарство може да се окаже животозастрашаваща. Това влияе съществено върху ниската продължителност на живота в Кирибати.
Пристигайки на място, Филипов се заема да проучи стратегическите документи на откъснатата от света държава, нормативна ѝ база, както и наличните данни. "Целта ни беше да направим анализ с какви институции разполага страната, какви са работните процеси там и да проектираме географски-базирана информационна система, която да им върши работа. Бързо се ориентирахме в това какво има, какво няма, какво може да се използва, какво трябва да се донаправи. Веднага започнахме проектиране съвместно с водеща в района австралийска компания", разказва експертът.
Здравното министерство на Кирибати има трудности да организира медицинската помощ на островите.
На изолиран остров насред Тихия океан достъпът до интернет, очаквано, е сериозно предизвикателство, но и там спасителна се оказва сателитната комуникация на "Старлинк". Покритието на мобилните оператори обаче е добро. "Отидох в първата будка на "Водафон" – една ламаринена барака, която не работеше, въпреки че пишеше, че работи в понеделник и четвъртък, когато кацат самолетите. Отидох в друга будка и за един час успях да си уредя интернет. Не беше с върховно качество, но все пак имах връзка със света", споделя Любомир.
Любопитно е, че близостта на страната до Екватора я прави желано място за сателитна телеметрия и съоръжения за изстрелване на космически кораби. Няколко космически агенции са изградили съоръжения на островите или в океана наоколо за целите си. В миналото, през 60-те години на ХХ век, Киритимати (един от островите) е използван за тестване на ядрени оръжия на САЩ и Великобритания. Всъщност Кирибати е част от Британската общност, говоримият език е местен английски, а населението е съставено от микронезийци.
Сега основното препитание на островите са кокосови плантации и рибни ферми, а основен търговски партньор е Австралия. Административна помощ пък местните власти получават от разположените наблизо острови Фиджи.
Освен бедността най-голямата уязвимост на Кирибати произтича от климатичните промени, тъй като островите са заплашени от покачване на морското равнище. "На колегата, с когото работихме на място, споделих, че предходната седмица изкачвах Черни връх с децата ми - около 2290 м надморска височина, вследстие на което той ме заведе до най-високата точка на Кирибати - 3 м надморска височина", шегува се Любомир.
Прочети още
Очаквано след 5 полета, той кацнал без багаж на островната държава, и съответно - без лекарства и храна. "Носех си енергийни барчета за храна, защото и водата на Кирибати не става за пиене, но с толкова много полети багажът се загуби по трасето. Пристигнах с едни дънки и една риза и една седмица ядох бисквити и пих вода с изтекъл срок от 2 години", споделя особеностите на пътешествието си географът.
По думите му църквите са най-впечатляващите сгради в Кирибати, в ярък контраст с бедността на населението. Огромната част от хората са католици и редовно посещават храмовете.
Шокиращото в работните данни за българина е, че изведнъж записите за населението се оказват 180 000, при положение че жителите на Кирибати са към 120 000 души. "На хората там обаче това разминаване не им правеше впечатление, въпреки че то прави организирането на здравната система крайно неефективно. За да може тези, които взимат решенията, да видят, че няма достатъчно ваксини, лекари, болнични легла и да се осигури някаква помощ, трябва да има сравнително точни данни за населението. Оказа се, че когато влизат в болницата, хората всеки път могат да се представят с различно име. Разбрах, че това е често срещано в азиатско-тихоокеанския регион - хората се представят с различни свои имена и различни места, на които са родени. Нямат трайни адреси", споделя експертът.
Проблем се оказва и въпросът, свързан с поверителността на данните, защото държавите по принцип рядко си позволяват да държат класифицирана информация в клауд среда, която се намира в друга държава. Обикновено държавните агенции са доста чувствителни по отношение на личните данни, но и този проблем е решен успешно с помощта на българина.
След впечатляващото приключение в Кирибати, а преди това - в Пакистан и Етиопия, Любомир Филипов е още по-уверен, че географските информационни системи могат да помогнат много на хората и на планетата. През годините географът е работил по проекти за превенция на наводнения, за развитие на земеделието, за предсказване на климатичните промени, като негов фокус често е географското таргетиране - анализ, който показва къде проектите на международните организации като ООН и Световната банка биха имали най-голям импакт в полза на обществата.
"Отворени данни от ГИС гледна точка означава данните да бъдат споделяни от институциите, да не останат в някое "шкафче" на някое министерство, а да се споделят, защото отнемат време, скъпо е да се направят, а държавата и без това плаща за тях. Преди около 20 години направихме отворени данните за управлението на водите в България по проект на Японската агенция за международно сътрудничество, след което те се преизползваха стотици пъти и все още се ползват в редица институции - Министерството на околната среда и водите, басейнови дирекции, Изпълнителна агенция по Околна среда, БАН и редица университети - ползата за обществото беше огромна", споделя Филипов.
По думите му днес проблемът е друг. "Има океан от данни, който ни залива. Събира се огромно количество информация от сателитни източници, от различни сензори, от всеки, който ползва карта или локализационна услуга на телефона – това всичко са видове ГИС. Преди 20 години беше изключително предизвикателство да събираме данните, а сега предизвикателството е да подберем от огромния океан от данни тези, които наистина вършат работа", разказва експертът.
Прочети още
Един от най-важните проекти от гледна точка на бъдещето на Европа, по който Любомир Филипов е работил през годините, е с фокус върху Западна Африка и е свързан с температурната карта на региона.
"Смята се, че ако средногодишната температура на даден регион е 29 градуса, той няма как да се обитава от хора. За справка, в България средногодишната температура е 12.6 градуса. Реалистичните климатични модели показват, че регионът на юг от пустинята Сахара към 2060-2080 г. ще се превърне в необитаема територия. Това означава, че големи части от Мавритания, Мали, Нигерия, Гана, Кот д'Ивоар ще станат необитаеми и това ще окаже значително влияние на населението, което според прогнозите ще нараства в бъдеще", разказва експертът. За никого не би било трудно да се досети, че най-близкото място за всички тези хора ще бъде Европа, ако дотогава не се вземат сериозни мерки и не се инвестира в Африка, за да се осигури поминък на хората и да останат те по родните си места.
Всичко това само илюстрира колко полезни могат да се окажат приложенията на географските информационни системи.
