Някъде към края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век в България пристига Михо от Ямбол. Той живее в Америка, където от Михо се е „превърнал“ в Майкъл Колумбия и има къща във Фресно, шестия по големина град в Калифорния.
Майкъл решава да се развива в системата на отбраната. Завършва военно училище и става военен пилот. По време на Втората световна война той попада в ескадрила, която е
била предвидена да бомбардира София
Командирът му обаче разбрал, че той е с български произход и го отписва от списъците за пилотите-бомбардировачи на българската столица. Майкъл Колумбия е безкрайно благодарен за това, защото неговата съвест не би позволила той да участва в нападение над собствената си родина, въпреки че още от дете той живее в Америка.
Има обаче една друга история, история, която касае посещението на Майкъл Колумбия в България някъде към края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, когато той идва в родината си, за да свърши административна работа, касаеща наследство.
Впечатлението на Майкъл, който достига чин полковник от Американските военновъздушни сили, за България е, че откакто е заминал за Америка като дете, към 1978 г. в страната ни всичко се е променило, при това не към добро.
Уви, защо се стига до едно такова обезкуражаващо впечатление на един българин, който няма причина да се отнася враждебно към своето първо отечество, където е и роден!?
Майкъл посещава институции в София и на едно от многото „гишета“, на които чака, му казват, че трябва да си купи марки за документите. Той няма как да знае за какви марки му е било казано и решава, че след като така без обяснения и пояснения му се казва да си купи марки, то той трябва да купи обикновени пощенски марки. Така и прави, купува пощенски марки, но понеже не знае какви точно, купува от всички видове. По това време в България марките не са чак толкова много. Събира ги в един плик и отива отново на гишето, където обяснява, че е изпълнил поръката и е купил марките.
Служителката приема плика, поглежда марките и изпада в ярост!
Започва да му се кара защо е купил пощенски марки! Майкъл Колумбия обяснява, че тя не му е казала какви точно марки да купи, заради това той е купил от всички видове, които е намерил, само че – пощенски марки. Оказва се, че трябвало да купи държавни таксови марки.
Разбира се, проблемът не е неразрешим. Майкъл купува „правилните“ марки и всичко се оправя. Проблемът обаче е в отношението. Сблъсъкът му в действителността в България в онези години е мащабен почти толкова, колкото и стреса, който изживява, когато разбира, че Родината му се е променила от времето, когато той е живял на това място.
Детските му спомени са други
Липсата на частна инициатива, създаването на раздут административен апарат е довело службите в страната до състояние на атавистични структури, които имат за цел не да подпомогнат човека, а напротив, да му създадат допълнителен дискомфорт в ежедневието.
Грубото отношение на служителите се дължи, от една страна, на липсата на контрол, от друга – на зависимостите, които са регламентирани от това, че „шуробаджанашката“ система работи с пълни обороти – на различни работни позиции – по-високи и дори и по-ниски, се назначават хора, които имат връзки и които са приближени на определени ръководни партийни кадри. Така се стига до ситуация, в която държавата на практика работи тромаво и е със затихващи функции. Това именно води до подобно отношение на служителите, които нямат никаква мотивация да работят и да обслужват клиентите внимателно и пълноценно – така, както е в нормалните държави в онези години.
Майкъл Колумбия се завръща в Америка и
повече не вижда Родината си
Той предпочита да живее далече и да запази спомените си, макар и детски, макар и от преди много години, защото тогава той помни България като една хубава страна, това е неговата Родина, а не онази от 1978 г.
Условията на работа на държавните служители постепенно се променят. Днес тази история може да ни изглежда абсурдна, но някога, когато тя реално се е случила, абсурдността беше официална държавна политика, която се следваше толкова стриктно, колкото и държавата изглеждаше сякаш се управлява на автопилот.
