На 25 декември България празнува Рождество Христово. Това е един от най-големите църковни празници в християнския свят. Своебразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват раждането на Исус Христос. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Православните християни честват Рождество Христово еднакво тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник.
В предимно християнските страни Коледа е икономически най-значимият празник в годината, а се отбелязва като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи. Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водачът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев-слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Според народните вярвания, ако вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, означава, че ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш, ще се сбъдне. На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо. На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат. Имен ден празнуват българите с имената: Божидар, Божидара, Христо, Християн, Християна, Христин, Христа, Христинка, Христина, Христалина, Христиана, Христиан, Кристиян, Кристиан, Кристинка, Криста, Кристалина, Кристин, Кръстин, Кръстина, Кристина, Кристиана, Кристияна, Радомир, Радомира, Радостин, Радостина, Радослава, Радослав, Емил, Емануил, Емануила, Емануела, Мануела, Мануел, Мануила, Мануил, Младен, Младенка, Миладин, Миладинка, Миладина.
