България е една от едва четирите страни в Европа, където порнографията е абсолютно забранена – другите са Беларус, Украйна и Исландия. В страната обаче се разпространяват 52 порноканала и се продават порносписания. И въпреки че според Наказателния кодекс (НК) разпространението на порнография е престъпление, наказани няма. Причината – според Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии (СЕМ) няма правомощия в тази сфера, а полицията и прокуратурата, в чиято компетентност е прилагането на Наказателния кодекс, често имат свои причини да не разследват. За неработещия текст в Наказателния кодекс се знае от години, а според експерти по темата възможните изходи от тази ситуация са два – или да започне стриктно прилагане на действащата разпоредба и всички канали и списания да бъдат спрени, или да се промени законодателството с въвеждане на регулация, която да позволява порното при определени правила. През 2015 г. тогавашният председател на СЕМ Георги Лозанов призова безрезултатно Народното събрание да приеме законодателни промени, които да регулират разпространението на порнография. Той обясни, че СЕМ е постигнал договорка с кабелните оператори да кодират каналите с порнографско съдържание и повечето го спазвали. Това задължение трябва да влезе и в закон, за да се спазва от всички, заяви тогава Лозанов. Според изричната разпоредба в Наказателния кодекс – чл. 159, престъпление извършва всеки – без изключения, който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал. Чл. 93 въвежда и определение за порнографски материал, което е достатъчно широко в него да влязат твърде много случаи: „Порнографски е материал, изготвен по какъвто и да е начин, неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал, материал, чието съдържание изобразява реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на половите органи на лице." Санкционирането на телевизии и списания обаче е работа единствено на полицията и прокуратурата, които прилагат НК. Медийният регулатор налага единствено административни наказания на доставчици на медийни услуги, които застрашават децата и добрите нрави, обясни професорът по медийно право Нели Огнянова. В писмен отговор в рамките на парламентарния контрол през октомври тази година вътрешният министър Младен Маринов подчерта, че МВР може да спира или конфискува печатни или онлайн порнографски материали или реклами за тях само след съдебен акт, защото това е част от залегналата в Конституцията защита на свободата на словото. По закон обаче съдът не може да се самосезира, за да издаде такъв акт, а това трябва да бъде поискано от прокуратурата. Държавно обвинение като орган на съдебната власт също може да разпореди спирането на порнографските материали. За целта обаче трябва да получи конкретна информация за съществуването на порнографски сайтове или реклами на порно. Това е изключително работа на МВР, което извършва мониторинг на интернет пространството. Сигнали до прокуратурата могат да подават и граждани, които са забелязали подобно съдържание. Наличните телевизионни канали и продаваните порносписания дават ясна представа за ефективността на предприеманите действия. Порно каналите в България са толкова много, че някои от тях вървят денонощно Сред българските телевизионни програми, лицензирани или регистрирани от СЕМ, няма такива, които да могат да бъдат определени като „порнографски". Според съвета регистрирането на подобно съдържание би противоречало на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията, както и на нормите, целящи защита на децата. По тази причина регулаторът не е издавал лицензии и/или удостоверения за регистрации на такива програми. Затова не е и налагал санкции за наличието на порнографско съдържание. Това се посочва в писмени отговори от регулатора. На територията на страната обаче има чуждестранни програми – 52 на брой, които се разпространяват в кабелни или спътникови електронни съобщителни мрежи. Режимът за тяхната дейност е само уведомителен, а правомощията на СЕМ се състоят в събирането на определена информация – списъци с програми и доказателства за уредени права, на всеки 6 месеца. Само при непредоставяне в срок на тези данни или ако представените са неверни или непълни, се налагат санкции. „Според Закона за радиото и телевизията се осигурява свобода на приемането и не се ограничава препредаването на медийни услуги от други държави – членки на Европейския съюз, на основания, които попадат в областта на медийните услуги. Доколкото свободното приемане на съдържание 18+ би могло да е неблагоприятно или да създаде опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, СЕМ винаги е изразявал категорична позиция, че такова съдържание следва да се предоставя на абонатите само кодирано или след 23:00 часа. В тази връзка при постъпване на сигнали от граждани за свободно доставяне на съдържание 18+ и в светлата част на деня Съветът е изпращал писмени предупреждения до съответното предприятие за кодиране на неподходящите за детска аудитория програми, които винаги са били вземани предвид и достъпът е бил ограничаван", посочват от СЕМ. В писмения отговор се допълва, че след проведени през 2013 г. срещи между CEM и най-представителната организация на предприятията – Българската асоциация на кабелните и комуникационните предприятия (БАККО), са предприети мерки за саморегулация за защитата на детската аудитория. Препоръчаните от БАККО мерки към нейните членове са: еротичните програми, предназначени за възрастни, да се приемат от абонатите – крайни потребители, само след изрично писмено заявление до предприятието, предоставящо електронни съобщителни услуги, без да съставляват част от определен пакет, т.е. да е налице информирано съгласие за тяхното получаване от даден абонат; предприятията, доставящи и създаващи програми от този тип, непрекъснато чрез своите сайтове или своите рекламни брошури, които предлагат на крайните потребители, да напомнят на абонатите за „система за заключване" и необходимостта да се използва персонален код за достъп и предоставените за ползване устройства от операторите за приемане на телевизионни програми да бъдат заключени по подразбиране при предоставяне на клиентите за каналите с еротично съдържание.