Заради ниските заплати, които получават, почти три милиона души в Европейския съюз не могат да си позволят да отопляват домовете си, въпреки че работят. Това показва анализ на данни от Евростат на Европейския институт на профсъюзите, оповестен от Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). В началото на есента и в навечерието на зимата 15 процента от работещите бедни в Европа няма да могат да включат отопление. Този процент се равнява на 2 713 578 души в цяла Европа, предупреждават от ЕКП. През последното десетилетие ситуацията се е влошила в десетина държави-членки на ЕС, а сега рязкото покачване на цените на електроенергията в Европа рискува да доведе до енергийна бедност още повече работещи, прогнозират от ЕКП. Данните сочат, че България е на второ място в списъка с най-висок процент на работещите бедни, които не могат да си позволят отопление. Подредбата е следната: Кипър - 45,6 на сто (14 398 работещи), България - 42,8 на сто (129 990 работещи), Литва - 34,5 на сто (35 371 работещи), Португалия - 30,6 на сто (157 612 работещи), Гърция - 28,7 на сто (122 323 работещи), Италия - 26,1 на сто (833 311 работещи). Най-голямо процентно увеличение на работещите бедни, които не могат да си позволят отопление, от 2009 г. насам има в Хърватия с ръст от 16,5 на сто, следват Кипър - 10 на сто, Литва - 7,9 на сто, Словакия - 7,8 на сто, Испания - 6 на сто. Повишаването на цените на енергията прави решителните действия на ЕС по отношение на заплатите още по-неотложни, казват от ЕКП. Конфедерацията призовава Европейския парламент да предпази работниците от енергийна бедност, като въведе "праг на достойнство" в проекта на директива за минималните работни заплати. Той ще гарантира, че законоустановените минимални заплати осигуряват достоен стандарт на живот. За целта те не могат да са по-малко от 60 на сто от националната медианна брутна заплата и 50 на сто от националната средна брутна работна заплата. Ако този двоен праг бъде въведен, това ще позволи ръст на заплатите на над 24 милиона души в ЕС. В настоящия вид на проекта за директива на ЕС този двоен праг не фигурира и така ситуацията няма да се промени. Необходими са изменения, за да бъде въведен и за да се увеличи и броят на работниците, обхванати от колективно договаряне в цяла Европа, което е най-добрият начин за постигане на действително справедливо заплащане, казват от ЕКП.
"В Европа има милиони нископлатени работници, които трябва да избират между това да отопляват дома си, да хранят добре семейството си или да плащат наема, въпреки че работят на пълен работен ден. Това е неприемливо и отхвърля целия смисъл на минималната работна заплата. За съжаление, нарастващите цени на енергията означават, че тази зима още повече хора са изправени пред необходимостта да се върнат от дълъг работен ден или нощ в студен дом, а децата им да пишат домашните си на студено, коментира заместник-генералният секретар на ЕКП Естер Линч. Научният секретар в Института за социални и синдикални изследвания /ИССИ/ към КНСБ Росица Макелова каза за БТА през юли, че тези, които ползват парно и централно подгряване на топлата вода, ще изпитат най-сериозни затруднения в началото на отоплителния сезон. Тя цитира статистиката, че през 2020 г. близо 28 на сто от населението се ограничава при отоплението на своето жилището. Същевременно 24 процента от българите срещат затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си. Спрямо данните от регулярните изследвания на ИССИ за издръжката на живота все още шест от 10 домакинства в страната не разполагат с необходимите средства за осигуряване на нормален жизнен стандарт. Очаква се задържане или леко увеличаване на този дял на домакинствата. През 2020 година над 1.6 млн. българи, или 23.8 процента от населението, са под прага на бедност. Домакинствата, в които има сериозна концентрация на бедни и които се очаква да понесат най-тежко всеки скок в цените са едночленните домакинства с човек на възраст над 65 години, домакинствата с три и повече деца, едночленните домакинства, както и домакинствата от типа един родител със зависими деца. Концентрацията на бедното население се различава в отделните области на страната. Най-тежко ще понесат новите цени хората от областите Бургас, Монтана, Силистра, Сливен, Стара Загора, Смолян. Данните сочат, че през 2020 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 0.7 процентни пункта до 9.7 на сто, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. В България на този етап получаването на доход от трудова дейност не може да се разглежда като гарант за измъкване от капана на бедността. В меморандума на КНСБ за социално-икономическото развитие на България 2021-2025 г. е заложено искане за ускорен ръст на заплатите - средногодишно с 12.5 на сто, като предимствено нараства минималната работна заплата - средногодишно със 17.5 на сто. За 2022 година това означава 764 лева минимална работна заплата и средна - 1729 лева. От синдиката ще настояват това да бъде в заложено в бюджета за 2022 г.
