Много от бившите комунистически държави в Източна Европа и бившия СССР са застрашени никога да не догонят жизнения стандарт на по-развитите икономики, тъй като структурните реформи в тях почти са замрели. За немалко страни има риск да паднат в капана на порочния кръг между икономическо забавяне и стагнация на реформите, ако не рестартират реформените си усилия. Това се казва в годишния доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за страните в преход. Банката бе основана през 1991 г. именно с цел да подпомага прехода на бившия съветски блок към демокрация и пазарна икономика.

Повече от 20 години по-късно ЕБВР казва, че съживяването на реформите все още дава шанс на хората в района да повишат доходите си до тези на развитите икономики. Но тонът на доклада е притовоположен на този от предишните заключения на банката, когато се твърдеше, че солидният растеж, захранван с евтини кредити, изглежда, бързо ще сближи източните и западните европейци по стандарт на живот.

ЕБВР смята, че дори капиталовите потоци към Централна и Източна Европа да се възстановят, стагнацията в политическите и институционалните реформи ще пречи на инвестициите и се е превърнала в най-голямата заплаха за растежа. В следващите 10 години производителността ще се подобрява със скромните 2-4 процента, след което вероятно ще започне да намалява. При такова темпо, допълват от ЕБВР, ,,конвергенцията с жизнените стандарти в Западна Европа ще спре за някои държави и ще се забави до пълзене напред за много други". В този сценарий само Централна Европа (тук се включват и Хърватия и Словения) и балтийските републики ще достигнат след 20 години 60% от средния доход на глава от населението в 15-те по-развити страни в ЕС. Останалите анализирани държави на изток ще останат далеч под този праг. ,,През последното десетилетие много малко неща се случиха като икономически реформи в района. Държавите се изравниха на полето на реформите, някои от тях - на високо ниво, и Централна Европа се справи много добре, но сега е спира посред прехода. Други части от района също са затънали, но на по-ниско равнище на реформи."

Мрез миналата седмица ЕБВР прогнозира 2% ръст на икономиката за 2013 г. в 30 държави от Източна Европа и Централна Азия, най-ниският от 15 години насам, ако не се брои шокът от 2009 г. Докладът от тази седмица предупреждава, че за пръв път от 1994 г., когато започва измерването на напредъка в реформите, броят на държавите, направили отстъпления, е бил по-голям от тези, които продължават да се развиват. България например получи понижаване заради две мерки - неспазването на ангажимент за либерализиране на енергийния пазар и намесата срещу инвестициите във възобновяеми източници.

Любопитен контекст, в който България е посочена като пример в доклада, е този за ефекта от запазването на контрола от бившата компартия. В текста се казва, че заради продължителното присъствие на БСП като значителен фактор в политиката страната се отличава със силна политическа поляризация. Освен това в частта за качеството на човешкия капитал авторите показват България като страна в преход, в която отчетливо значение за възможността да следваш в добър университет има това дали си роден в семейство на комунисти и хора от бившата номенклатура.

Предупреждения отправя и МВФ - през октомври потенциалът за растеж (равнището, над което икономиката започва да прегрява) на Централна, Източна и Югоизточна Европа е по-малко от половината на темпото пред кризата от 2008 г. От фонда критикуваха западните банки, че е силно потиснато инвестирането и кредитирането от техни поделения в Източна Европа за създаване на нов икономически капацитет. Прогнозният ръст според МВФ за 2013-2017 г. е 2.3% при 5.2% за ,,добрите" 2003-2007 години.