През последните почти две години два са най-честите поводи да се говори за инфлацията. Най-важният, който не остави незасегнат никого, е този за големия й ръст след нападението на Русия над Украйна и последвалата енергийна криза.
В това време България беше на път да направи пореден опит да приеме еврото, но заради нищожните шансове при това покачване на цените сама се отказа през миналата година да поиска доклад от Европейската комисия за готовността си за еврото. Така бе посъветвана, за да не получи логичния отрицателен отговор.
Сега изглежда, че се е амбицирала да направи всичко възможно по въпроса, а наскоро премиерът Николай Денков добави към това и намерението на България да поиска по-късен доклад, който да оцени конкретно инфлацията, пише "Дневник.
Но дали това е подготовка на обществото, че и този път срокът може да бъде отложен?
България все още не изпълнява изискването за инфлацията, за да отговори на изискванията за приемане на еврото. Вероятно властите разчитат на компромис, тъй като цените не спаднаха достатъчно бързо, за да може сметката да излезе в нейна полза, коментира изданието.
"Заключението на председателя на Еврогрупата беше ясно: ако успеем да покрием критерия за инфлацията, то тогава няма да имаме проблем с еврозоната", обяви преди седмица премиерът Николай Денков от Давос, където обсъжда темата с Паскал Донахю в компанията на финансовия министър Асен Василев и колегата му Кирил Петков. Няколко дни по-късно Денков обяви в интервю, че
България преговаря показателят за инфлацията да бъде оценен не през юни, а през есента.
В отговор на въпрос дали България вече е взела това решение от Министерството на финансите казват пред "Дневник", че по план конвергентните доклади се публикуват от Европейската комисия на всеки две години или по поискване на държавата-членка извън еврозоната. През 2024 г. ще се публикуват редовни конвергентни доклади, съответно няма необходимост от страна на България да поиска такъв доклад.
Датата на конвергентния доклад има отношение към месеците, които ще влязат в изчислението на референтните стойности за държавите от еврозоната, както и за държавата-кандидатка. Практиката е по принцип такива доклади да излизат в средата на годината, но няма правно задължение или изискване това да става на определена дата. България следи внимателно данните както у нас, така и в цялата еврозона, посочват още от там.
От отговорите обаче се разбира, че България може да се възползва от правото си да поиска и извънреден доклад. Това вече се е случвало в практиката - да се направят два доклада в рамките на една година през 2006 г., се вижда от сайта на Европейската централна банка.
България продължава да работи за
приемане на еврото от 1 януари 2025 г.,
независимо от точната дата, на която ЕК би публикувала техническия конвергентен доклад, посочват още в отговорите си до "Дневник" от Министерството на финансите. Засега прогнозата е докладите да бъдат публикувани седмица след предстоящите европейски избори, които ще са в началото на юни.
