Росен Плевнелиев се надяваше кабинета да го реди неговият наследник
Велина Господинова
През втората седмица на декември властта в България вероятно ще премине в ръцете на служебно правителство, съставено от сегашния президент Росен Плевнелиев. Това изглежда най-вероятният краткосрочен сценарий за развитие на нестабилната политическа ситуация. Дали то ще остане да работи в същия състав и след 22 януари, когато новият държавен глава ще встъпи в длъжност, все още не се знае. Хоризонтът, с който в момента работят политиците, е изключително къс - участват много играчи с трудно предвидими позиции и планирането с няколко хода напред е почти невъзможна задача. Теоретичните опции за съставяне на мнозинство в рамките на сегашния парламент са невъзможни и ако някоя партия все пак реши да използва проучвателния мандат на президента, това ще бъде само като елемент от предизборната кампания.
„Няма място за драматизация. Изходите са два - или ще бъде съставен кабинет в рамките на настоящия парламент, или очакваме назначаване на служебно правителство и предсрочни парламентарни избори." Така новоизбраният президент Румен Радев описа ситуацията по време на официалната церемония по връчването на удостоверението за избора му от Централната избирателна комисия.
Първият вариант със сформирането на ново правителство в рамките на този парламент, посочен от Радев, изглежда много малко вероятен. Първо, защото, за да се случи това, трябва най-голямата парламентарна формация - ГЕРБ - да е склонна, ако не да участва пряко със свои представители в такова правителство, то поне да гарантира, че би го подкрепяла в парламента. Другата възможност е опозицията в лицето главно на БСП и ДПС да застанат зад такъв кабинет, независимо дали той ще се нарича експертен, програмен или правителство на "националното съгласие". Нито все още управляващите от ГЕРБ обаче, нито опозицията дават индикации, че са склонни на такава стъпка.
В ГЕРБ разчитат на предсрочни парламентарни избори в края на март или началото на април и вариантът кабинет, излъчен от сегашния парламент, с хоризонт, по-дълъг от този, очевидно не ги устройва. Подобна изглежда нагласата и в най-голямата опозиционна формация - БСП. На „Позитано" 20 са наясно, че вероятността вотът за Румен Радев от президентските избори да се прелее автоматично към партията при предсрочните парламентарни избори е минимална, но въпреки това лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че социалистите няма да участват в правителство в рамките на този парламент, нито ще предлагат министри в служебен кабинет. Лидерът на БСП, подобно на Борисов, също каза, че ще върне мандата за съставяне на нов кабинет.
Но дори и хипотетично социалистите да се съгласят да застанат неофициално зад такова правителство, конструирането му и подкрепата след това в парламента изглежда сложна задача. БСП и ДПС имат общо 78 депутати и заедно с АБВ, ПФ, „Атака" и гравитиращите около националистите петима депутати от Народен съюз могат да разчитат на 112 народни представители. Дори ако се предположи, че към тях биха могли да се присъединят част от независимите или представителите на други формации в парламента, които нямат интерес от предсрочни избори заради заплахата да не попаднат в следващия парламент, подобна конструкция, освен че ще бъде на ръба на мнозинството, много трудно може да управлява държавата. Още повече че от ДПС също се обявиха за предсрочен вот с тази разлика, че настояват служебното правителство да се прави от новия президент Румен Радев. Лоялните на ГЕРБ реформатори пък обвързват евентуалното си участие в нов кабинет само с формацията на Борисов.
С тази дилема са наясно и в Патриотичния фронт, които засега единствени дадоха заявка, че, ако президентът Плевнелиев избере тяхната коалиция за трети мандатоносител, те биха опитали да сформират кабинет. В средите на патриотите обсъждат различни варианти, които да предложат, за да бъде излъчено правителство - като се започне от идеята част от министрите на ГЕРБ да запазят постовете, а останалите да бъдат предложени от БСП. И така да се стигне до излъчени от двете основни партии експерти в програмно правителство. Националистите смятат да обвържат съставянето на евентуалния нов кабинет с необходимостта да има работещо правителство, което да подготви предстоящото председателство на страната ни на ЕС през 2018 г. От ПФ обаче признават, че разговори с ръководствата на БСП и ГЕРБ досега не са имали.
За да се стигне дотам, има два ключови момента. Единият е президентът Росен Плевнелиев да даде мандата за съставяне на правителство на патриотите. А вторият е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да даде картбланш на депутатите си да подкрепят такъв кабинет. Но от начина, по който премиерът в оставка подхожда към политическата криза, едва ли може да се очаква позицията му за неучастие в друг кабинет, различен от този на ГЕРБ и начело с него като премиер, да бъде променена. С ефекта на политическо самоубийство пък би бил ходът кабинет с мандата на Патриотичния фронт да бъде подкрепен от ДПС. По тези причини от ръководството на ГЕРБ подозират, че заявката на националистите да получат мандат за съставяне на ново правителство е по-скоро PR ход, чиято цел е чрез опита за съставяне на правителство националистите отново да лансират популистките си приоритети като увеличаване на пенсиите, ограничаването на емиграцията и битовата престъпност и след това да обвинят останалите формации, че не се държат национално отговорно.
След срещата на патриотите с президента Плевнелиев в сряда се разбра, че готовността на фронта да състави правителство ще бъде обсъдена на КСНС при държавния глава следващия вторник, но Валери Симеонов и Красимир Каракачанов не получиха гаранции от държавния глава, че ще получат мандат за съставяне на кабинет.
В тази ситуация, при която никоя от основните партии в парламента не иска властта, а тези, които я желаят, нямат ресурса да съставят правителство, единственият възможен изход е сформиране на служебен кабинет от президента Росен Плевнелиев. За разлика от предишните два пъти обаче, когато на държавния глава му се налагаше да излъчи правителство, ситуацията сега е по-сложна. Първото служебно правителство на Плевнелиев работи до голяма степен с наследената от ГЕРБ администрация от заместник-министри надолу. Сега Бойко Борисов даде заявка, че заедно с министрите може да си тръгнат и техните заместници, както и областните управители. Това означава, че от президентската администрация трябва да намерят и убедят много повече хора да се включат в преходната власт. Ситуацията се усложнява и от наличието на действащ парламент по време на предизборна кампания, който със сигурност ще тормози изпълнителната власт.
При второто служебно правителство, което Росен Плевнелиев назначи, ситуацията също беше по-различна от сега, защото съставът му вероятно беше съгласуван с представители на коалицията, която пое властта след изборите. От неговите министри във втория кабинет „Борисов" останаха трима - Даниел Митов, Христо Иванов и Николина Ангелкова, а един заместник-министър - Теменужка Петкова, беше избрана за министър на енергетиката.
Заявка за подобна приемственост Росен Плевнелиев направи и сега, когато каза, че ще консултира състава на евентуален служебен кабинет с избрания президент Румен Радев. Дали обаче това ще се случи и как точно - все още не може да се каже, защото поне формално процедурата по избор на бъдещото правителство не е започнала. Въпросът е важен, защото има теоретичен сценарий, в който служебният кабинет може да управлява държавата и по-дълго време, ако преговорите за съставяне на коалиция в следващия парламент се проточат или пък се провалят и се тръгне към нови избори.
