Българско момиче стана рекламно лице на гимназията си в Нидерландия. За 16-годишната Александрина била организирана специална церемония при завършването й, а нейна снимка, заедно с класната й ръководителка, е поставена на билбордове, както и на сайта на средното училище. Тържеството е приятелски подарък за момичето, което по десетобалната система е с успех 9. В гимназията посрещат Александрина в шатра на открито (вероятно заради строгите противоепидемични мерки), украсена с балони, пъстри хартиени цветя, звучи весела музика. Девойката преминава символично по червен килим,
посрещат я учители
канят я да седне на маса и да подпише документи, после й връчват дипломата за средно образование. Класната й разговаря с нея, пожелава й успехи, после топло я прегръща. Паметните мигове са запечатани в клипове, разпространени от бащата на момичето – Янко Янков. Преди церемонията пък Александрина е изпратена с почести и от дома си към училище.
Амбициозната ромка е наследила полезната доза упорство от родителите си и най-вече от баща си, който много се гордее с циганския си произход, пише „Марица“. Тръгнал от гетото на Пазарджик, той преминава през изпитанията на незаконно пребиваващ в Нидерландия, без да знае езика, но с труд успява да се наложи в чуждата страна. Днес вече има своя законна фирма и цялото му семейство са с нидерландско гражданство. Още като дете осъзнал ролята на образованието, разказва, че е печелил математически олимпиади. Сега мечтата му е да види двете си дъщери и сина си високообразовани и успели в живота. А те правят всичко по силите си, за да го дарят с това щастие. „Когато разбрах, че точно дъщеря ми ще бъде рекламно лице на своето училище, сякаш полетях,
сякаш не стъпвах на земята
Огромно удовлетворение, неописуема радост! Сигурно всеки родител би се почувствал така и на всеки го пожелавам!“, с вълнение разказва Янко. Мечтата на Александрина е да стане детска лекарка. През август ще кандидатства в медицински университет. Отсега е категорична, че когато някой ден има свои деца, най-много ще държи да са добре образовани. Подчертава, че знанието отваря пред човека почти всички врати. Освен това мечтае някой ден децата й да се върнат в Родината на дядо си, където обаче да не се почувстват пренебрегнати заради етноса им. Красивата пазарджиклийка разказва, че именно това е дало шанса да изпъкне в нидерландското училище. В него учат деца от различни етноси и раси, но на всички се дава равен старт и се обръща достатъчно внимание. Системата прави всичко възможно, за да им даде професия или поне занаят. На когото не му върви учението, първо опитват да му помогнат с допълнителни уроци, а ако не стане, търсят таланта му и според това го изпращат да стажува в някоя фирма. Ако му се удава да е дърводелец – в дърводелски цех, ако го влече фризьорството – в салон за красота. Така още с приключване на средното си образование всеки получава шанса да се труди и да изкарва добра заплата. Сериозен стимул обаче е и фактът, че там без диплома единствено можеш да станеш черноработник.
Съветът на Александрина към ромските деца в България е да учат колкото може повече – от това зависи не само тяхното бъдеще, но и на децата им. Според нея обаче проблемът с нежеланието им да се образоват е не толкова в семействата, колкото в цялата система. В Нидерландия осигуряват присъствието на децата в клас
ако се наложи, и с принуда
Янко разказва как преди години заради смърт на близък се прибрали в Пазарджик. Съпругата му и двете им дъщери решили да поостанат, а таткото се върнал в Нидерландия. След 2 седмици получил писмо, че ако до три дни децата не се явят в училище, го застрашава 8000 евро глоба. „Да видиш тогава как за 24 часа ги придвижих от Пазарджик до Нидерландия! Иначе си плащам като поп, но и това не решава въпроса. После идват социалните, идват от „Закрила на детето“ и ми държат сметка защо не пращам децата на училище. Търсят проблема в мен и майка им, не в самите деца“, разказва Янко. За неговите две дъщери и сина му Нидерландия е като родина. Възпитани са да спазват правилата и да са дисциплинирани. Едва на 16 години, Александрина вече е завършила гимназия, защото системата обхваща малчуганите още от 4-годишна възраст. Преди това семействата им само получават уведомителни писма, че децата задължително трябва да тръгнат на училище, както и в кое учебно заведение са записани. Това се прави служебно от общината, родителите нямат ангажимент да търсят места.
Янко обаче е убеден, че дъщеря му нямаше да е толкова успешна, ако е трябвало да учи в България, защото въпреки усилията за интеграция, училищата още се делят на ромски и български. В ромските масата ученици не е на ниво, няма го добрия пример на амбициозни и успешни съученици, за да следват техния път, да им подражават. Докато това не се промени, ромчетата нямат големи шансове да успеят в образованието, сигурен е пазарджиклията.
