Правителството на Румен Радев забави дълго проектобюджета за 2026 г., с което нагнетни напрежение, а когато в крайна сметка го извади на бял свят, изуми редица от икономистите. Кабинетът в лицето на заместник-министър Людмила Петкова ясно артикулира, че не желае да прави шокова консолидация и предпочита плавната стабилизация. Ясно е на какво се надява правителството - на липсата на ентусиазъм в големи обществени групи за реформи. Но надали бюджетът може да остане в този вид.
За много наблюдатели най-голямата изненада в бюджета се оказаха набъбналите разходи. Правителството на Румен Радев успя да задмине сериозно предложените от кабинета “Желязков” разходи за 2026, които доведоха до падането му от власт. Какво предлага настоящият финансов министър Гълъб Донев и по какво се различава то от предложеното от Теменужка Петкова в края на миналата година?
Разходите са прекомерни и няма обяснение за голяма част от ръста
Правителството на Радев предложи проектобюджет с огромни разходи - 56.8 млрд. евро. Това е с 2.8 млрд. евро над разходите в проектобюджета на Желязков, който предложи разходна част от 54 млрд. евро. Тоест на фона на очаквания да свива разходи и да оптимизира, правителството на Радев прави обратното. Ръстът на разходите е много сериозен и на фона на реалното изпълнение на бюджета за 2025 г., като спрямо 2025 ръстът е с 9.3 млрд. евро. Правителството до момента не е дало достатъчно подробно обяснение на какво се дължи ръста, който е особено голям в част издръжка и част субсидии. Тук се изтъква като причина най-общо полученото наследство. Капиталовите разходи също растат, но там има обяснение - приключването на плана за възстановяване. При разходите за заплати обаче ръст няма, тоест там има реален ефект премахването на връзката между възнагражденията със средната заплата за страната в секторите сигурност и отбрана, съдебна власт, висше образование.
Иначе към мотивите в бюджета се изтъкват мерки за ограничаване на разходите с общ ефект от 1.1 млрд. евро, в това число 200 млн. евро оптимизация заради по-строг контрол върху социалните плащания, 285.3 млн. евро оптимизация по линия на субсидии за БДЖ, пощи и други предприятия, 545.5 млн. евро оптимизация по линия на разходи за персонал и други икономии в централен бюджет.
Приходите са без големи изненади
Приходната част на предложения бюджет не търпи толкова много критики. Заложени са приходи в размер на 49.6 млрд. евро спрямо 44 млрд. евро за 2025 година. Тук не е предвиден нереалистичен ръст на постъпленията от ДДС, какъвто имаше при проекта на кабинета “Желязков”. Няма сериозни данъчни промени, освен вдигането на винетните такси от 1 август, 2026 с 30%, от което се чакат 53.3 млн. евро, и повишаване на облагането на хазарта, където допълнителните приходи се оценяват на 100 млн. евро. Има мерки и в областта на осигуряването по линия на вдигане на максималния осигурителен доход на 2300 евро и вдигане на минималния осигурителен доход за някои дейности, но със сумарен ефект от 141 млн. евро.
Общият дефицит е прекомерно висок спрямо прогнозата на ЕС
На този фон крайното салдо по бюджета е дефицит от 5.7% от БВП. Това е много над лимита от 3% за еврозоната и е много над прогнозния дефицит, обявен от ЕК за България - 4.1% от БВП. Правителството ще бъде подложено на много голям натиск крайната сметка да бъде променена и част от така заложените разходи да бъдат орязани. Аргументите на критиците са, че няма нищо извънредно в ситуацията, за да си позволи България такъв голям дефицит. Версията на кабинета е друга - че са правени много компромиси с публичните финанси със счетоводно укриване на дефицит и това са реалните числа. Кабинетът обещава по-сериозна оптимизация през 2027, за когато ще бъдат готови анализи на администрацията. Може да се очаква, че правителството ще бъде принудено да ускори тази оптимизация.
