В Тоскана, на стотина километра от Флоренция, се намира едно древно живописно селце, което пази спомени за смели прабългари и дори носи тяхното име. В Болгери има средновековен замък, цветни магазинчета, зелени алеи и много история. Селцето е и родното място на едни от най-прочутите италиански червени вина. Но каква е връзката с България? Тя води началото си от далечната 568 г., когато прабългарите влезли в Италия и се установили в селището, за да помагат на лангобардите. Прабългарите били в съюз с лангобардския крал Албоин, за когото се говори, че ги е предвождал. Историците обаче припомнят, че малко по-късно към Италия идва нова вълна прабългари, водени от
най-малкия син на хан Кубрат - Алцек
Както знаем от българската история, той и братята му не спазили повелята на баща си да останат заедно, за да са силни, и се разпръснали в различни посоки на света. Алцек, според историческите данни, се установил в Беневентското херцогство, основно в областта Молизе, североизточно от Неапол. Изследователите признават, че трудно може да се определи кои селища са свързани с българите, пристигнали с Албоин и с дошлите по-късно с Алцек. Те, обаче, оставят името си в десетките географски наименования, но и в италиански фамилии. [su_image_carousel source="media: 100833,100832,100831,100830,100829,100828,100827,100826" crop="none" align="center" autoplay="0"] Италианецът д-р Винченце Д’Амико, който през 1942 г. публикува труда си „Българите, живеещи в Италия през късното средновековие“ пише в заключението си: „От една обща сметка можем да преброим над 700 населени места в Италия, малки и големи, с български произход, при среден брой на жителите с около 2000 души за всяко селище. Така получаваме всичко 1 400 000. Но като вземем в предвид разпръснатите по други селища, се приближаваме до числото 3 000 000“. В Болгери има и замък, който говори за интересните времена, в които селището е живяло. Дълги години след създаването си то е било под контрола на знатната фамилия Герардо дела Герардеска.
Замъкът бил атакуван често
а в края на 14 век дори и опожарен. През 15 век графство Болгери минава под управлението на Флорентинската република, а през 18 век собствениците на замъка дават силен тласък и на земеделието в зоната. До замъка води 5-километров живописен път, обграден от вековни кипариси. Виале дей чипреси, улицата на кипарисите, става известна заради италианския поет Джозуе Кардучи, нобелов лауреат за литература, който дълги години живее в тази зона. В една от поемите си той говори именно за този път с кипариси. В малкото, но кокетни заведения на Болгери могат да се опитат едни от най-прочутите вина в света - „Сасикая“ на избата „Сан Гуидо“, което се прави от каберне совиньон и каберне фран. Изключително изискано е и виното „Орнелая“. И други червени местни вина заслужават поне дегустация – „Болгери Супериоре“, „Болгери Росо“. Сред белите се отличават с качеството си „Болгери Бианко“ и „Верментино“.
