Жабокрек - Божият мост. Намира се в Чиренско-Лиляшкия карстов район, на север от Враца. Наречен е така, защото някога местните хора не били в състояние да си обяснят неговия произход. Входът на тази естествена арка е висок 20 и широк 25 м. По главната си ос тунелът е с дължина около 125 м и в него блещукат 3 езерца. Близо до моста се намират останките на древна крепост. Мостът представлява естествен природен феномен. Божият мост съперничи на родопските Чудни мостове, природна забележителност е и районът му се оформя в привлекателна зона за отдих и туризъм. Дотам се стига по пътя за Чирен, като на около 2,5 км от разклона за местността Таушаница се завива вляво по удобен път, откъдето алеята отвежда до моста. Има и път от пещерата Понора, който върви по десния бряг на Лиляшкия поток.

Едно невероятно красиво скално творение

това е Божият мост. Легенда разказва, че боговете трябвало да минат през него, за да не газят през реката. Скалните порти от двете му страни се виждат едва в последния момент, преди да бъдат достигнати. Стръмна пътека се вие през невисоки скални прагове и слиза към дъното, където тече потокът. Дори и когато водата му не е голяма, тук се образува езеро. Някъде от него отново част от водата изчезва в земните недра. Впечатлението от по-големия северен отвор на Божия мост е поразително. Дебелината на скалната арка е минимум 10-12 м. [su_image_carousel source="media: 125089,125088,125086,125090" crop="none" align="center" dots="no" autoplay="0"] От другата страна входът също е доста внушителен. Местните хора разказват, че някога в Божия мост

гнездели египетски лешояди

Днес в голямата зала се реят птици, които създават доста мистична обстановка с издаваните от тях звуци. Галерията на целия мост е полутъмна. Във високите й части се виждат входовете на странично разположени пещери. Сред тях най-голяма е Прилепната с дължина 125 м. Наречена е така заради прилепната колония, която живее вътре. Божият мост е обявен за природна забележителност през 1964 г. От уста на уста се носи тихомълком мълвата за онзи горещ летен ден на 1916 г., когато над Каров дол се изсипал такъв порой, че за миг затрил малката воденичка и двете къщички наоколо на Цеко Бункалски и Анто Радин. Как е могла да направи такава поразия малката рекичка? Такива наводнения са ставали и преди. Когато реката се разбунтувала,

отнасяла всичко по пътя си

Отнасяла всички мостове, които хората били изградили на нея. Оставал само един – извисявал се горд и непоклатим Божият мост. Затова ли, че не от човешка ръка е сътворен, затова ли, че столетия реката, колкото и да се бунтувала, не могла да го повали, носи името на твореца наш? Някога цялата околност на Божи мост е била обрасла във вековни гори. Тръгне ли надолу по дефилето, реката се врязва в карстовите скали. Хиляди години са били необходими, докато се създаде този природен феномен. С него се свързват легенди и предания за цар Константин и царица Елена. Иманяри си предават от уста на уста, че Божи мост някога бил

резиденция на царствените Константин и Елена

Според преданието трудолюбивата Елена поръчала да й бъде изработен златен стан, който все още се намирал скрит някъде в пещерата. Живели те някога в този край сред недостъпните скали и пещери - с разкошни зали, сухи и свежи. Не случайно на това място е срещала златния изгрев според легендата царицата... Каменните сводове на моста и колоните се издигат на стотина метра височина и образуват такива гигантски тавани и слънчеви царски зали, че едва ли случаен посетител или пътник могат да скрият възторга и възхищението си от тази неземна чудатост. И в своето възклицание всеки ще си спомни и разказва приказните легенди и тъй ще се предават от поколение на поколение.  

Крепостта Градище – стражът на българите

Когато се изкачим над моста, в началото на горичката ни посреща друга природна изненада - голяма крепостна стена. В нея сериозни разкопки не са провеждани, но археолозите я датират като средновековна. Стените й са добре запазени и до днес по тях личат елементи на някогашна реставрация. Но всеки, който е идвал тук, стои онемял от огромните иманярски изкопи на много места наоколо. Защитната стена на крепостта Градище изпълнявала стражеви функции през късноримската епоха и времето на българското средновековие. От крепостта се открива идеална видимост към равнината и Врачанския Балкан на юг. Крепостта се състои от крепостна стена с три квадратни кули и два входа, гледащи на юг. От запад и изток стена няма, тъй като теренът става скалист и трудно проходим.