Снимки: Семеен архив
Някои го възприемат като очите и ушите на 790 моста в Ню Йорк. За други той е преподавател по управление на мостове в Колумбийския университет. На трети е шефът, понеже е директор на отдел „Управление и поддръжка на мостовете" към градската администрация на Ню Йорк. Екип на ВВС го определи пък на доносник на мостовете, понеже обича да съветва хората да се вслушват в тези бетонни градежи. Има и такива, които го наричат „човека паяк," въпреки че той намира това за несериозно. Както и да го кръщават, фактът е, че Божидар Янев, инженер с талант на цигулар и фотограф, е човекът, които от 1989 г. ръководи отдела за инспекция на огромна част от мостовете в града, който никога не спи. Хиляди души минават всеки ден по тях било то пеша или с кола. Янев е създател и е отговорен за „последната бариера между катастрофата на моста и безопасността на движение", както той сам описва отдела.
Не е нито справедливо човек да има любим мост, нито е честно те да се сравняват, казва Янев. „Но Бруклинският мост си е Бруклинският мост като архитектура и конструкция", добавя той. И съвсем естествено гледката от неговото бюро от 9-ия етаж на сградата, в която се намира транспортният отдел, включва именно този колосален мост на 300 м разстояние. „Само че на нас практиката ни е да ги инспектираме от по-близо", уточнява главният ни герой. Често и през нощта заради по-малкото трафик. Най-важното нещо за един инспектор всъщност е да може да стигне до моста. При инспекция е необходимо да се затвори едно пътно платно, а понякога и две. Е, в това отношение Янев е с предимство. Той има правото да си
паркира колата по средата на пътя
и да спре движението, ако прецени, че надлезът е станал опасен. Дори го е правил. „Имаше счупена греда и паркирахме една кола отдолу и една отгоре. Ако има риск, първият приоритет е безопасността."
Още от заемането на поста, следвайки само принципа на безопасността, Янев променя системата за оценяване. Класацията е по качество и е от 1 до 7, като 1 е „пропаднал", а 7 е „като нов"; 3 е признак , че мостът не функционира така, както е проектиран. В началото, докато отделът още прохождал, имало около 100 моста под 3. Тогава се прилагал субективен стандарт като „много добри", „добри", „средни" и „лоши". Българинът обаче веднага преценил, че това не е професионално. „Но от друга страна, не можем да отхвърлим подобна система, защото имаше вече прецедент. Направихме корелация. Казахме, че „много добър" е мост между 7 и 6. „Лош" е мост от 1 до 3. Въпросът бе къде да сложим границата между „среден" и „добър". Сложихме я на 4.5".
Броят на съоръженията, определени като опасни и със спешна нужда от ремонт, нараства от близо 800 до над 2,000. Причината за голямата разлика не е само Янев. „Доста си мислиха, че ако ме махнат, нещата ще се оправят, но това мнение не надделя." През април 1989 г. парче бетон пада от долната страна на „Франклин Делано Рузвелт" и убива моторист на място. Янев пише доклад за инцидента и като заключение препоръчва да се създаде вътрешно независим отдел по инспекции. Тогава администрацията създава сегашния отдел и го дава под ръководството на българина.
„Тогава инспекторите се стреснаха, ама и
мостовете бяха в лошо състояние
казва Янев. Графиката показва физически и психологически ефект." Около пет години по-късно, след забелязан прогрес границата от „среден" до „добър" се качва от 4.5 на 5. „Станахме по-взискателни."
Янев намира работата си в днешно време за по-интересна от началото преди 23 години. „Вече е по-интелигентна. Инспекторите се научиха да разпознават местата на един мост, които са можели да причинят катастрофа."
Сега Янев обучава по-младите инспектори, като ги праща на курс в Албани, столицата на щата Ню Йорк. Неговият екип в момента наброява 35 души. „Достатъчно са", казва той. По-рано били нужни към 70, но тогава положението било трагично. В момента няма мостове в лошо състояние по стандартите на Ню Йорк. Шефът няма отделен офис. Бюрата са подредени като във вестникарски нюзрум с преградни кабинки. По стените са закачени авторски снимки на мостове от Ню Йорк и Калифорния, които Янев е инспектирал. Снимките „пътуваха" през 2009 г. и до Националната художествена галерия в София за изложбата „Конструктивният поглед". Някои са включени в книгата му „Управление на мостове".
Директорският пост в този отдел не означава, че ще има по-малко опасности по време на инспекция. Янев се е разминал с няколко, но не по съобразителност. Помогнал му е шансът, признава той. И описва един притеснителен момент, когато е бил върху съоръжение на около 25-30 метра височина. Седял на една греда, докато го инспектирал. Чувствал се удобно. Правил снимки, чертаел детайли. „Аз си драскам, а кафезът е прилепнал към гредата, като искам да се кача и да ме свалят. Виждам, докато пиша, че двамата, които се качиха с мен, искат да ме снимат, но аз им казвам, че не си личи къде сме и че снимката ще бъде безинтересна. Чух единия да казва, че знае какво да направят. Не обърнах внимание тогава и посегнах да отида в кафеза, а него го няма. На мен обаче крака ми вече е извън гредата във въздуха."
Янев, който вече 40 години е в САЩ, не си взима много почивка. Дори и когато пътува и минава по мостове, за който неговият отдел не отговаря, пак се спира за проверка, ако нещо му е направило впечатление. „На това професионално изкривяване ли му казвате?", пита. Твърди, че го прави непрекъснато. „Мога да намеря нещо лошо, мога да намеря и нещо хубаво и да го използвам после." За него почивката се състои в смяната на фокуса на внимание. „От известно време вече си признавам, че снимам мостовете и заради инспекциите, и като фотография - от естетическа гледна точка."
Дали инспектира, или снима един мост и дали го прави през деня или през нощта, Янев винаги първо слуша.
Как се слуша мост?
Всъщност е доста лесно. „Като минават колите и ако нещо трака, значи до утре ще се счупи." Той още не мисли да се пенсионира, въпреки че през 2013 г. ще има нужните години труд и възраст. „Още не са ми намекнали, че трябва да се пенсионирам", казва той. „Работя в реалния свят. Преподавам в подготвителния свят." През пролетния семестър води курс по управление на мостове в Колумбийския университет.
Най-хубавите моменти за него остават все пак в реалния свят. Янев обича да върви по кабелите на мостовете. „Възхитително е." Разхождал се рамо до рамо със световноизвестния въжеходец Филип Петит, който обаче не ползва обезопасителни въжета. „Много е приятно това чувство, че никой друг не притежава моста. Все едно си го хванал за юздите и го пришпорваш." Метафората не е толкова далеч от истината, когато се отнася за един специалист по мостове и неговите мили бетонни деца, които наглежда. Ето защо прякор като „човека паяк" за някои хора си звучи съвсем сериозно.
