Прокуратурата системно е прикривала, омаловажавала или „разводнявала“ разследвания, свързани с предполагаема руска намеса и дейност на руски служби в България. Това заяви бившият министър на отбраната Бойко Ноев в интервю за bTV.

По думите му става въпрос за документирани случаи, с които разполагат както той, така и международни разследващи екипи, работили по темата.

„Това са документални неща, които аз ги имам, и не само аз, а разследващите международни екипи, които се занимаваха с това и продължават да се занимават“, заяви Ноев.

Той отправи критики към работата на прокуратурата през годините, включително към главните прокурори Сотир Цацаров, Иван Гешев и Борислав Сарафов. Според Ноев проблемът не се изчерпва с отделни решения или конкретни магистрати, а има системен характер.

Делата за „Новичок“

Като пример Ноев посочи разследванията, свързани с отравянето с нервнопаралитичното вещество „Новичок“ и предполагаемото участие на руски служби.

По думите му разследващ прокурор по случая е имал в кабинета си портрети на руския президент Владимир Путин и съветския лидер Йосиф Сталин. Ноев заяви, че по този повод е имало преписки и че е поставял въпроса пред институциите.

Той разказа и за постановление на апелативния прокурор Русинова, в което, според него, е било прието, че въпросният прокурор има право на подобни лични убеждения.

Тези твърдения на Ноев не представляват сами по себе си установени факти и следва да бъдат разглеждани в контекста на посочените от него документи и преписки.

„Разследват свидетелите, вместо извършителите“

Според бившия министър на отбраната подобен подход се наблюдава и при разследванията на взривове в оръжейни предприятия и други случаи, които според международни разследвания са свързвани с руски агенти.

„Разследващи прокурори по взривовете и делата разпореждат на ДАНС, вместо да разследват извършителите – разследват свидетелите“, твърди Ноев.

Той заяви, че е подавал сигнали и е изпращал материали до ДАНС и прокуратурата по тези случаи.

Връзката с взривовете и руските служби

Темата за предполагаемата руска намеса в България се засили значително през последните години след международни разследвания за поредица от взривове в складове и предприятия за производство и съхранение на оръжия и боеприпаси.

Българската прокуратура през годините обяви, че разследва възможна връзка между част от тези случаи и руски граждани, свързвани с руското военно разузнаване. В публичното пространство бяха обсъждани и предполагаеми връзки между тези случаи и отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев.

През 2021 г. българската прокуратура съобщи, че разследва шестима руски граждани за предполагаема съпричастност към четири взрива във военни складове и производствени обекти в България. По-късно международни разследващи екипи свързаха част от заподозрените с подразделение 29155 на руското военно разузнаване.

На този фон Ноев поставя въпроса защо, въпреки редица публично обявени разследвания и обвинения, толкова малко от случаите са стигнали до окончателен съдебен резултат.

„Три шпионски групи хвана Гешев. Шумни скандали – нито един от тях не е завършил. Защо няма резултат? Това е ключовият въпрос“, заяви той.

„Проблемът е проникване на чужди интереси“

Според Ноев основният проблем е институционален и е свързан с проникване на чужди интереси в българската прокуратура и службите.

„Прокуратурата има системен проблем – проникване на чужди интереси, което е и главната причина, за да гърмят 15 години взривове в България, да отравят хора“, каза бившият министър.

Ноев призова политиците и депутатите да потърсят отговор на въпроса защо разследванията за предполагаема руска шпионска дейност и саботаж в България не са довели до достатъчно окончателни резултати.