Скандалите около БНР не стихват, а продължават да разкриват нови страни от проблема на българската журналистика и спадащото доверие в нея. В петък Съветът за електронни медии поиска оставката на генералния директор Светослав Костов, но той обяви, че няма да я подаде. Последва протест на десетки журналисти от различни медии пред сградата на националното радио. Напрежението не стихва дни наред. Всичко започна на 12 септември, когато Костов поиска дългогодишният журналист със съдебен ресор в БНР Силвия Великова да бъде отстранена от ефир. След избухналия скандал и след обаждане от премиера тя бе върната. Но последваха разкрития за натиск в националното радио, над неговия директор и над репортерите, които затвърдиха усещането, че медийна свобода в България няма. А скандалът стигна и до чуждите медии. Ето какво пишат някои от тях. „Дер Щандарт" цитира медийната експертка Нели Огнянова с думите: „Постът на главния прокурор без съмнение е много важен за укрепването на властта. Оттам идва и натискът да се запуши устата именно на онази репортерка, която информира за съдебната система. Не е желателно БНР да информира критично и обективно", коментира експертката.  "Това може да обърне настроенията в цялата страна" По-нататък в статията се казва: „Два дни след планирания избор на главен прокурор на 27 октомври в България ще се проведат местни избори. Очаква се люта битка за столицата София, където дясноцентристката управляваща партия ГЕРБ е заплашена от загуба - за пръв път от 2005 г. насам. Политическите наблюдатели смятат, че местните избори ще бъдат тест за правителството на Борисов, чиято популярност постепенно се топи. Изборно поражение в София, където живее една трета от населението, може да обърне настроенията в цялата страна", пише "Дер Щандарт". Авторът на статията отбелязва, че БНР е смятано за бастион на професионалната и почтена журналистика в България, и дава следната оценка на медийната ситуация в страната: „В годишната класация на „Репортери без граници" България заема 111 място - на опашката в ЕС. Според организацията, медийната свобода се ограничава най-вече поради корупцията и неработещата съдебна система. Централен проблем е и монополната позиция на определени издания, за които се смята, че зад тях стои бизнесменът и депутат Делян Пеевски. На кого принадлежат медиите - това отчасти е непрозрачно и неясно и също бива критикувано в тазгодишния доклад на „Репортери без граници”", пише австрийското издание. За същия доклад става дума и в обширния анализ на Медийната програма за Югоизточна Европа на германската фондация „Конрад Аденауер". Автори на този анализ са ръководителят на програмата Хендрик Зитиг и Дария Фабиянич. След като подробно се спират на случилото се в БНР и на работата на Силвия Великова, двамата автори пишат: „Сегашният скандал около БНР хвърля поредната сянка върху и без това трудната медийна ситуация в България, която в последната класация на „Репортери без граници" заема 111 място от общо 180 държави - на опашката сред държавите от ЕС. Според едно ново допитване на Медийната програма на фондация „Конрад Аденауер", доверието към обществените медии в България е по-ниско от доверието към частните телевизии и радиа, а случващото се сега в БНР допълнително ще снижи това доверие. Дори в момента 70% от анкетираните казват, че обществената телевизия и общественото радио не са имунизирани срещу политически натиск.

 Гласът на непокорните

 

Очевидно е, че демократичните институции са отслабени, а решенията се взимат на други места. Когато ръководството на общественото радио под външен натиск отстранява една критична журналистка, а министър-председателят създава впечатлението, че с едно телефонно обаждане може да отмени това решение, тогава демократичната система неизменно изглежда дебалансирана. Но този случай показва и друго: все още има журналисти, които осъзнават ролята си като критична и контролираща инстанция, практикуват тази роля на висок глас и се съпротивляват срещу външни влияния. Медийната програма на фондация „Конрад Аденауер" подкрепя тези журналисти и се застъпва за подобряване на медийната ситуация, както и за независими обществени медии", пишат авторите на анализа.  

 Кошлуков уволни кореспондента на БНТ в Берлин

Кореспондентката на БНТ в Германия Мария Стоянова е била съкратена от новия шеф на телевизията Емил Кошлуков. Съобщението от София дошло изненадващо миналата седмица и на журналистката са дадени само шест работни дни, за да приключи работата си в кореспондентския пункт и да подготви връщането си в България. Освен че няма да е кореспондент, тя изобщо няма да работи за БНТ. "За мен решението дойде изненадващо, но не и неочаквано. С генералния директор на телевизията съм имала само една среща - в СЕМ, по време на конкурса за избор на генерален директор на БНТ през 2017 г.", бе единственият коментар на Стоянова. Думите й препращат към вероятната причина за внезапното прекратяване на договора й. През 2017 г. тя все още е член на СЕМ - органът, който избира шефовете на БНТ, а настоящият директор Емил Кошлуков се явява за пръв път като кандидат. Той не получава нито един глас от членовете на съвета, а някои от тях, сред които Мария Стоянова, публично заявяват, че не одобряват кандидатурата му.