89,819 млн. лева ще похарчи БНБ догодина за отсичането на 780 млн. евромонети във връзка с подготовката за въвеждането на еврото като законно платежно средство в България. Това става ясно от проектобюджета на централната банка за догодина, публикуван на нейния сайт в интернет. България си е поставила за цел да въведе еврото на 1 януари 2024 г. Тогава ще има право и да произвежда собствени евромонети, на които ще бъде изобразен и характерен символ за страната ни. Какъв да бъде той, ще се определи след конкурс. Заради еврото разходите за производство на нови монети през 2023 г. са увеличени с 402,4% и са общо 108,636 млн. лв. От тях 7,005 млн. ще отидат за възпоменателни монети. За покриване на потребността от български разменни монети ще бъдат произведени 115 млн. броя.
Предвидените разходи за нови банкноти догодина са 8,092 млн. лв., което е намаление с 21,2% спрямо 2022 г.
Парите ще отидат за отпечатване на 50 млн. броя банкноти с номинал 50 лева. При определяне на разходите са използвани договорените цени за доставка на банкнотна хартия и отпечатването им, посочват от БНБ.
От друго съобщение на сайта на банката се вижда, че покачването на лихвите, което вече е започнало, не е охладило тегленето на заем. Само през ноември домакинства са взели нови кредити за 413 млн. лв., въпреки че през миналия месец средната лихва по заемите за потребление се е вдигнала до 8,79%, а по ипотечните е стигнала 2,55 на сто. Изтеглените кредити почти се изравняват със спестеното - през ноември депозитите на домакинствата са се увеличили с 482 млн. лв. Общо в банките хората и бизнесът държат 130,1 млрд. лева.
Усиленото кредитиране поне засега не се отразява отрицателно на банките, показва статистиката на БНБ.
В края на ноември печалбата на банковата система е стигнала рекордните 1,9 млрд. лв. Тя е с 570 млн. лв. (43,1 на сто) повече спрямо отчетената за единадесетте месеца на 2021 г.
