Около 250 българи с гордост в очите наблюдаваха издигането на родното знаме в даунтаун Чикаго. За седма поредна година трибагреникът бе вдигнат високо до американския флаг по случай 135-годишнината от Освобождението на България.
„Горд съм да бъда днес тук с вас, за да отбележим този празник", каза в поздравителния си адрес генералният консул в Чикаго Симеон Стоилов. „Ние сме горди хора, горда нация. И се надявам, че ще останем единни, където и по света да се намираме." Стоилов добави от подиума, че тази година се навършват 120 години, откакто писателят Алеко Константинов открива Чикаго за България.
„Днес празнувам това, което съм аз. Това е моята страна. Това са моите корени", каза Борислава Попова, която живее в САЩ от 10 години, но до този момент не бе идвала на традиционната церемония. „Искам да присъствам и да видя какво моите сънародници правят, за да честваме този български празник", каза тя.
Докато знамето се издигаше високо над всички, националният химн озвучаваше площада "Daley Plaza". Бяха прочетени поздравителни писма от кмета на града Рам Емануел, от губернатора на щата Илинойс Пат Куин и от главния прокурор на щата Лиса Мадиган. Последваха много хорà, песни и рецитиране на стихотворения, които учениците от българските училища във Ветровития град бяха подготвили.
Емануел и Куин подчертаха в своите приветствия, че Денят на Oсвобождението е „вероятно най-важният" в българската история. "В Илинойс приветстваме подобни поводи, защото разширяват гледната ни точка и обогатяват културата ни", се казва в изявлениeто на Куин. Г-н Емануел от своя страна прикани всички граждани на Чикаго да почетат „този специален ден и да се присъединят към българите".
Сред дошлите да празнуват с българите имаше и чужденци. Джоузеф Буйол е женен за българка от лятото, но казва, че изпитва дълбоко уважение към историята на българския народ и най-вече към мъките, през който е минал под османско робство. „Идвам и за да се насладя на културата, защото знам, че ще има и много музика." Диана Иванова пък бе заедно с „Малко българско училище". „Трябва да празнуваме заедно и да сме горди, че сме българи", подчерта Иванова. Според нея не трябва да се срамуваме от историята си, въпреки че сега народът е смачкан. "Трябва да правим всичко възможно да помогнем да се промени ситуацията в страната, за да се „върнем един ден там". Много хора заявиха, че много късно са разбрали за протеста, организиран почти по същото време, и затова не са планирали да отидат. Някои пък добавиха, че събитията са се застъпвали, поради което няма как да присъстват и на двете.
Традицията по издигането на трибагреника в Чикаго бе подновена през 2007 година. Историята й започва половин век по-рано. През февруари 1960 г. група българи се срещат с тогавашния кмет Ричард Дж. Дейли. Впечатлен и разчувстван от историята на България, той издава прокламация, с която обявява 3 март за Български ден в Чикаго. През 2006 г. денят е вписан в официалния календар на Чикаго в знак на уважение към българската общност в града, която е и най-голямата наша диаспора в САЩ.
Генералното консулство в Ню Йорк също организира празнични прояви. Там се проведе концерт, който продължи около два часа и половина привлече над 1,000 души в залата на гимназията Park West в мидтаун Манхатън. Трите български училища в Ню Йорк се обединиха с ръководители и деца от училище „Родина," които бяха дошли от Пенсилвания специално за тържеството. Програмата бе подготвяна над два месеца и включваше много музика и песни от различни краища на България. Гостите чуха „Де е България," „Хубава си, моя горо," „Една българска роза," „Моя страна, моя България" и много други известни български народни и естрадни песни. В края препълнената зала се изправи на крака и заигра хоро под музикалния съпровод на балкански духов оркестър "Златне усте", който е съставен изцяло от американци.
Снимки: Авторът и Кристина Велинова