Странджанският край - един приказен свят, в който господстват тишината и прелестта. Богатото културно-историческо наследство и невероятната природа създават прекрасни възможности за развитието на планински, екологичен и културен туризъм. Тук е единственото място в Европа, където расте зелениката - символът на планината, а има и много живописни кътчета, където можете да се наслаждавате на почивка сред дебрите на прохладните планински гори. Село Бяла вода е разположено в подножието на връх Босна, над един от притоците на река Младежка. Старото му име е Конак. Тук имало построени конаци, в които отсядали да нощуват пътуващите от Бургас за Виза и Цариград и обратно. Следи от стар римски път обясняват и произхода на името. Името Бяла вода селото получава през 1951 г. Легенда разказва, че в близката местност Марино селище са
били изтребвани богомили
от Западна Европа, Русия и България. Част от тях били превозвани с кораби, натикани в клетки така, както се транспортират животни. Плавателните съдове спирали до Царево. Друга част, навързани в групи по стотина, били довеждани пешком до лобното място. Жертвите били обезглавявани в гъстата гора на Странджа, а телата изхвърляни в дерето на пълноводна река. Днес реката е пресъхнала, но водата под нея не спира. Десетилетия тогава тя течала кървава.
Жителите на Бяла вода и днес не знаят каква точно е била историята, но се кълнат, че
там са ставали странни явления
Изградили параклис и го нарекли на името на светеца закрилник Иван Рилски. Дърветата отпред не били отсечени - те символизират водачите от вътрешния кръг на посветените богомили. Мястото около параклиса е заредено с особена енергия. Наскоро там бликна извор със сивкаво-белезникава вода. Може би това потвърждава и древното име на самото село - Бяла вода. Местните твърдят, че изворът е лековит. Достатъчно е човек да остане малко време тук, за да усети в тялото си нова жизнена сила. За деня на св. Иван Рилски - 19 октомври, манастирчето събира многобройни богомолци. Идват и хора от по-далечни места, както и болни, с надежда да се излекуват.
Интересът към мястото расте, защото тук по всяко време на годината стават странни неща. Нощем от небето слизат светли кълба, в снега ходят змии, а свещите не гаснат от пронизващия зимен вятър. Живописните околности са
привлекли древните обитатели
на тези земи. Преди 400-500 г. хората се заселват в местността Сарджово, на около 4 км от сегашното селище. Тъй като населението често боледувало, а и черкезите извършвали набези, решават да се преместят. Една част от тях основават село Калово, а друга - село Конак. При изселването си развалили черквата и със същия материал изграждат черква на новото място. От занаятите, с които се е препитавало населението от години, са се запазили тъкачество, предачество, терзийство. Черквата в селото, която носи името „Св. Илия“, е обявена за архитектурен паметник. В бургаския археологически музей се съхранява оброчен надпис на Херакъл, който в миналото е бил вграден в черквата. Древният герой е бил едно от любимите божества на
римските войници от тракийски произход
Черквата датира от ХVІІІ в. В нея има скрита абсида, ниска е, със силно издължени пропорции. Зидовете й са от ломен камък, споени с кал. През 1918 г. черквата претърпява основен ремонт – корпусът е скъсен, отворени са прозорци. Покривната конструкция впечатлява с това, че дървеният материал е сглобен без гвоздеи. Там има и украса от груба дърворезба. В черквата вместо олтарна маса е поставен четиристранен жертвеник без следи от надпис. Близо до иконостаса, на пода, има фрагмент от хромел. Подът е застлан с антични тухли – плоски, с квадратна форма. Подобни тухли и керамични фрагменти се откриват в местността Марино селище.
Красота за очите си може да откриете и в близката пещера Еленина дупка. За нея се носи легенда, че когато момите са играли на хорото, се появила силна вихрушка и задигнала хубавата мома Елена. След време са намерили плитките й около пещерата, откъдето тя носи името си. Преданието говори, че змей отвлякъл хубавицата. И до днес в Странджа се намират разказвачи на чудни истории, които се кълнат, че са виждали истинско самодивско хоро да се вие около мистериозните долмени. Откритите в района на селото надписи пък сочат, че тук е имало светилище на Зевс, Хера и Херакъл.
