Българският хелзинкски комитет (БХК) настоя правителството на Румен Радев да оттегли законопроекта за закриване на Комисията по досиетата, който Министерският съвет изготви и огласи за обсъждане в началото на този месец.
Правозащитната неправителствена организация се мотивира с това, че се премахва един независим държавен орган, а на негово място се създава нова „експертна комисия“, която ще се ръководи от председателя на Държавна агенция „Архиви“ и по този начин се поставя под въпрос политизирането на процеса на разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби.
Не на последно място БХК предупреждава, че приемането на законопроекта ще доведе до ограничаване и затруднение на достъпа до документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Това стана ясно, след като Българският хелзинкски комитет огласи на своята страница становище по законопроекта.
Desebg.com припомня, че на 8 октомври, на рождения ден на вицепремиера Иво Христов, който е определен от премиера Румен Радев за водещ от правителството по закриването на Комисията по досиетата, Министерският съвет публикува на портала за обществени консултации на правителството законопроекта, по който граждани и организации могат в едномесечен срок да внасят становища.
БХК вече е подготвил и изпратил становище по проекта, който предвижда голяма част от правомощията на независимия колективен орган да бъдат прехвърлени еднолично към председателя на Държавна агенция „Архиви”.
Българският хелзинкски комитет изразява отрицателно становище по проекта на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
БХК настоява законопроектът да бъде оттеглен изцяло и да бъдат прекратени опитите за закриване на Комисията по досиетата и прехвърляне на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви”.
„Предложената реформа не е достатъчно обоснована и липсва оценка на очакваните административни и финансови ползи. Тя се предлага като част от проектобюджета, въпреки че изрично се споменава липсата на въздействие върху него“, се посочва в становището на БХК.
„Всъщност под претекст за оптимизация на административната дейност се предлага премахването на независим специализиран орган, без да се предвиждат равностойни гаранции за прозрачност, безпристрастност и ефективен достъп до информация“, подчертава неправителствената организация.
Комисията по досиетата е независим колегиален държавен орган, чийто състав се избира от парламента. Законопроектът предвижда значителна част от правомощията ѝ да бъдат прехвърлени към едноличния председател на Държавна агенция „Архиви”.
Предвидено е създаването на Централна експертна комисия, която обаче не осигурява равностойни гаранции за независимост, тъй като съставът, задачите и правилата за работата ѝ ще се определят от председателя на Агенцията. Така се премахва съществуващият механизъм за институционална независимост без никаква обосновка защо това е необходимо.
В свои решения Конституционният съд (КС) и Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отчитат значението на независимостта на Комисията като гаранция срещу произвол и политическа намеса. Законопроектът не обяснява как тези гаранции ще бъдат запазени при предложения нов модел.
Проектът поражда и сериозни опасения относно достъпа на граждани, журналисти и изследователи до документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Предвидено е обособяване на архива като част от Централните държавни архиви, което замъглява съотношението между специалния закон за досиетата и ограниченията на достъпа до тези архиви в Закона за достъп до обществена информация.
Има редица разминавания и със Закона за електронното управление. Законопроектът предвижда също заплащане на разходите за копия на документи, без да обосновава необходимостта от тази промяна.
„Настояваме законопроектът да бъде оттеглен в своята цялост и да бъдат прекратени опитите за закриване на Комисията по досиетата. Всяка бъдеща реформа в тази област следва да гарантира институционална независимост, непрекъснат и ефективен достъп до архивните документи и да бъде съобразена с практиката на КС и ЕСПЧ“, посочва БХК.
