сн. ,,Политика”
Филмът на режисьора Иван Ничев ,,Българска рапсодия" бе избран от Националния съвет за кино да кандидатства в категорията за чуждоезичен филм на наградите на Американската киноакадемия ,,Оскар". За разлика от всичките минали години, в които България се е пробвала с много или по-малко скучни, дори безумни заглавия, този път страната има някакъв шанс да впечатли твърде разглезения вкус на гласуващите в академията. Първо, защото режисьорът Иван Ничев е много добър автор и го е доказал през годините. Този му филм е практически третата серия от започнатата още в края на миналия век поредица за събитията в България по време на Втората световна война и идването на комунистите на власт. Първите два бяха ,,След края на света" (сценарий Анжел Вагенщайн) с чудесната игра на Георги Калоянчев и Татяна Лолова и с великолепната едноименна песен на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, изпълнена от Васил Найденов, и ,,Пътуване към Йерусалим". Второ, защото филмът е българо-израелска копродукция, а знаем, че лобито на Израел в Киноакадемията винаги е силно застъпено. Трето, понеже в историята главни герои са български евреи, а това понякога е плюс за кандидатстващите филми. Проблем обаче е, че еврейската тема е актуална покрай кръгли годишнини от фашистките гонения, а такава през 2014-а няма. През миналата година и Македония кандидатства с филма на еврейска тематика ,,Трето полувреме", който мнозина критици определиха като изключително добър, но не стигна до финалната група.
Сценарият на ,,Българска рапсодия" е на Юрий Дачев, Иван Ничев и Таня Гранитова. Освен Татяна Лолова в останалите роли са Кристиян Макаров, Анжела Недялкова, Стефан Попов, Васил Михайлов, Мони Мошонов, Димитър Рачков и Георги Мамалев. Което пък дава сигурност, че поне този път на екрана няма да има фалшива игра и клиширани реплики. Ако има скандал около ,,Българска рапсодия", то той е по-скоро в това защо в миналото България не предложи за ,,Оскар" и първите две серии от поредицата.
Разказът във филма е за прекрасната Шели от Кавала, обожавана от художника Мони и музиканта евреин Жожо. Хубавицата преминава през софийската гара с ешелоните евреи от Егейска Македония и Северна Гърция, а момчетата напразно се опитват да се доберат до нея. Въпреки добрия избор сега (получил е общо 23 гласа при тайно гласуване) по стар балкански обичай авторите на пренебрегнатите ленти вдигнаха огромна олелия, че не са избрани именно техните филми. На второ място бе класиран ,,Виктория" с 12 гласа, на трето със 7 гласа - ,,Отчуждение" на Милко Лазаров. Четвърто място със само 1 глас е за нещастния и плосък откъм изпълнение сценарий и с ужасяващо фалшива актьорска игра ,,Вила ,,Роза", обявен за психотрилър, над който обаче киноакадемиците в САЩ доста щяха да се посмеят. Не само защото по подобен глупав начин играят актьорите в боливудските продукции, но и когато зърнат, че в лента, разказваща за 1985 година, се леят литри рекламно кафе ,,Якобс монарх" в пакети от 2013 г.
Режисьорът на ,,Виктория" Мая Виткова скочи срещу ,,Българска рапсодия", понеже Иван Ничев бил член на Националния съвет за кино, който избира номинацията. Самият г-н Ничев обяви, че не е участвал в гласуването именно за да не провокира скандали. А и регламентът на ,,Оскар"-ите изисква от всяка държава, изпращаща филм, да представи пълен списък на състава, гласувал номинацията, за да е ясно дали автори не са пробутали своите ленти. Този списък трябва да бъде получен до 1 октомври. Това не спря г-жа Виткова, която се прехвърли и във Facebook. На страницата си тя нарече избора ,,скандален", а миналата събота дори успя да сбере протест в Борисовата градина. „За пореден път победиха интересите, лобито и конфликтът на интереси. Не може националният ни претендент за наградите ,,Оскар" да бъде избиран от комисия, в която един от 12-те членове да има филм, който се състезава срещу останалите! Не може той просто да излезе от стаята по време на гласуването, а да не излезе от състезанието! Иван Ничев трябваше или да напусне съвета, който гласува, или да напусне състезанието", изригна Виткова. Режисьорката не смята да се спира само с някакви си изявления, поне докато и в Америка не научат, че в България изпадналите от играта винаги вдигат скандали. Тази седмица проявите й включват пресконференция на 9 септември, на която са поканени и чуждестранни журналисти с надеждата поне някой от тях да пише и за американски медии; изпращане на сигнал и настояване за разследване до Министерството на културата; искане културният министър Мартин Иванов да анулира избора. Дори г-жа Виткова да успее, най-многото, което ще постигне, е, че ще лиши България изобщо от право да кандидатства с друг филм, понеже всички срокове ще бъдат пропуснати. Дали служебният министър на културата ще се поддаде на натиска тепърва ще се разбере.
Със или без номинация за ,,Оскар", със или без истериите на режисьорката Виткова Иван Ничев вече има цяла плеяда филми, които са отдавна в златния списък на българското кино: ,,Звезди в косите, сълзи в очите" (1977, сценарий Анжел Вагенщайн), ,,Бумеранг" (1979, сценарий Свобода Бъчварова), ,,Черните лебеди" (1984, сц. И. Ничев), ,,1952: „Иван и Александра" (1988, сц. И. Ничев), поредицата за ,,Бай Ганьо" по сценарий на Марко Стойчев с участието на Георги Калоянчев (1990-2004 г.)...
Иван Ничев, едно към едно
,,Тази кинотрилогия съвсем не е само за еврейския народ. Тя е по-скоро за съжителството на българите с техните съседи, за приятелствата без етническа предубеденост. За солидарността между хората в България, за които няма никакво значение кой каква религия изповядва. А еврейският народ за мене са всички мои приятели още от детските ми години, та чак до ден днешен. Скърбя дълбоко, че някои вече не са между живите... Но Яким, Мони, Хени, Илан, Нир - аз никога няма да ви забравя!
Разбира се, докато аз съм жив, ще се радвам на всички, защото от мига, в който изляза от вратата на летището ,,Бен Гурион" в Тел Авив, вече съм заобиколен от скъпите си приятели. Да споделяме радостта си от това, че сме отново заедно. А после с Йоси Киосо и Сами пеем на чаша ракия в българския ресторант песните, които те носят в сърцата си. А аз често се срамувам от това, че те знаят докрай и много по-добре от мене текстовете на българските песни. Ето това е за мен еврейският народ. И аз съм горд, че съм потомък на българите, които са направили всичко възможно нашите сънародници - българските евреи, да оцелеят по времето на Втората световна война и чудовищния холокост."
