Съществува малка мастна жлеза, която се намира зад гръдната кост и за която често се казва, че е „безполезна“ в зряла възраст.
Ново проучване обаче показва, че тимусната жлеза не е толкова ненужна, колкото специалистите са смятали.
Американски изследователи установиха, че при хората, чийто тимус е отстранен, рискът от смърт се увеличава. Повишеният риск за развитие на рак също е логично следствие от премахването на жлезата, съобщи Science Alert.
Проучването е чисто наблюдателно, което означава, че не може да докаже, че отстраняването на тимуса директно причинява
рак или други фатални заболявания
Изследователите обаче са обезпокоени от резултатите. „Докато не разберем повече, запазването на тимуса трябва да бъде клиничен приоритет, когато това е възможно“, твърдят те.
„Мащабът на риска е нещо, което никога не бихме очаквали“, казва онкологът Дейвид Скадън пред Ан Манинг пред харвардския вестник.
Известно е, че в детска възраст тимусът играе решаваща роля за развитието на имунната система. Когато жлезата бъде отстранена в ранна възраст, при пациентите се наблюдава дългосрочно намаляване на Т-клетките, които са вид бели кръвни клетки, борещи се с микробите и болестите.
Децата без тимус също така са склонни да имат нарушен имунен отговор към ваксини.
До настъпването на пубертета обаче тимусът изсъхва и произвежда много по-малко Т-клетки за организма. Жлезата може да бъде отстранена без непосредствена вреда и тъй като се намира пред сърцето, често се отстранява по време на кардиоторакална операция.
Въпреки че при някои пациенти с рак на тимуса или хронични автоимунни заболявания, като миастения гравис, се налага тимектомия, при която тимусът се отстранява хирургически, жлезата не винаги е пречка.
Тя дори може да бъде от голяма полза
Използвайки данни за пациенти от държавна здравна система, изследователите от Бостън сравняват резултатите на пациенти, претърпели сърдечносъдова хирургия: повече от 6,000 души (контроли), на които не е отстранен тимусът, и 1,146 души, при които органът е отстранен.
При лицата, на които е извършена тимектомия, вероятността да умрат в рамките на 5 години е била почти два пъти по-голяма в сравнение с контролната група, дори и след отчитане на пола, възрастта, расата, както и на лицата с рак на тимуса, миастения гравис или следоперативни инфекции.
Прочети още
Пациентите, на които е отстранен тимусът, също са били два пъти по-застрашени да развият рак в рамките на 5 години след операцията.
Нещо повече, този рак като цяло е бил по-агресивен и често е рецидивирал след лечението в сравнение с контролната група.
Не е известно защо съществуват тези асоциации, но изследователите подозират, че липсата на тимус по някакъв начин обърква здравословната функция на имунната система на възрастните.
При подгрупа пациенти в проучването, които са претърпели тимектомия, са установени по-малко разнообразни Т-клетъчни рецептори в кръвните изследвания, което може да допринесе за развитието на рак или автоимунни заболявания след операцията.
„Взети заедно, тези резултати потвърждават ролята на тимуса, допринасящ за производството на нови Т-клетки в зряла възраст и за поддържането на здравето на възрастните хора“, заключават авторите на изследването.
Според тях резултатите категорично сочат, че тимусът играе функционално важна роля за запазването на здравето ни до самия край.
Функция на тимуса
Човешкият живот до голяма степен зависи от тази розова жлеза, особено живота на бебетата и много малките деца, които все още не са навършили пет години. Факт е, че тимусът е „школа“ за ускорено обучение на клетките от имунната система (лимфоцити), които се образуват от стволовите клетки на костния мозък. Попадайки в тимусната жлеза, новородените „войници“ на имунната система се превръщат в Т-лимфоцити, които могат да се борят с вируси, инфекции и автоимунни заболявания. След това в пълна бойна готовност те влизат в кръвта. Освен това най-интензивното обучение се провежда през първите 5 години от живота, след което функцията на тимусната жлеза лека-полека започва да отслабва. Между 30 и 40-годишна възраст тя изчезва почти напълно, а след 40 години от нея не остава и следа.
Антиейдж орган
Изчезването на тимуса се нарича инволюция или обратно развитие, въпреки че при някои хора тимусната жлеза не изчезва напълно – остава слаба следа под формата на малко натрупване на лимфоидна тъкан. Защо тимусът при някои хора изчезва по-рано, докато при други по-късно е трудно да се каже. Може би всичко е свързано с генетично предразположение или начин на живот. Но лекарите са сигурни: колкото по-късно се случи това, толкова по-добре. И всичко това е, защото тимусната жлеза може да забави биологичния часовник на тялото, с други думи, да забави стареенето.
По време на един експеримент, при който две кучета (старо и младо) са претърпели операция за трансплантация на тимус. Жлезата на младото куче е имплантирана на старото куче и обратно. В резултат на това старото куче много бързо се възстановява, започва да се храни повече, става физически по-активно и като цяло започва да се държи и да изглежда като по-младо. Младото кученце започва да забавя темпото и вследствие умира от старост.
Прочети още
Защо се случва това? Тимусната жлеза произвежда хормони, които активират имунната система, подобряват регенерацията на кожата и насърчават бързата регенерация на клетките. С една дума, тимусът поддържа младо и здраво цялото тяло.
Обновяване на тимуса
Имунолозите са намерили начин да обновят стареещата жлеза чрез суспензия от стволови клетки, която се инжектира директно в тимуса. По замисъл тази проста манипулация ще принуди умиращия орган да се възстанови напълно. Според поддръжниците на метода подобна инжекция е много по-ефективна от инжектирането на стволови клетки в кръвта, където те бързо се унищожават, давайки само краткотраен прилив на сила, енергия и младост.
Живот след смъртта
И все пак изчезването на тимусната жлеза е естествен процес и не представлява никаква заплаха за човешкия живот. Факт е, че през първите пет години активната работа на тимуса успява да осигури на човешкото тяло такъв запас от Т-лимфоцити, което е напълно достатъчно за остатъка от живота му. Освен това функцията на изчезналата жлеза се поема частично от определени кожни клетки, които са способни да синтезират тимусните хормони.
