Анатолий Нагиев
Той е хладнокръвен убиец като мнозина други. Но става звезда в Русия не със зверствата си, а покрай странната си мания по Алла Пугачова. Руските полицаи (както бяха прекръстени миналата година милиционерите) обаче предпочитат да не си спомнят за Анатолий Нагиев-Бесния. Не защото делата му са особено секретни. И не защото маниакът преследвал прочутата легенда на руската естрада Алла Пугачова. А защото Нагиев успява да стори невъзможното: той избягал от стражите точно в момента, когато щели да го разстрелят. С бягството си Нагиев, убил най-малко четири жени, си подарява още месец живот на свобода. И ако не била бдителността на обикновените граждани, неговите зверства може би щели да продължат много по-дълго.
Kой е Анатолий Гусейнович Нагиев-Бесния? Роден някъде в Дагестан през 1958 г. в бедно семейство на баща ингуш и майка казачка, на 23 години е осъден и разстрелян за шест зверски убийства. Достигнал височина от само 157 сантиметра, както много от "непорасналите" младежи, компенсирал ръста с качества, придаващи му авторитет сред приятелите. Усилено се занимавал със спортна гимнастика и притежавал изключителна сила. Едва завършил училище, 16-годишен изкарал курс за киномеханик. Свободният живот неочаквано бил прекъснат през 1975 г. Седемнадесетгодишният Нагиев получил шест години лишаване от свобода по един от най-позорните членове на НК - 117-и (изнасилване), и бил изпратен в Коми АССР. Да те изпратят там, особено по 117-и, било опасно за здравето и сексуалната невинност. Там останалите затворници много обичали изнасилвачи - правели им същите неща, за които били осъждани. Много бързо "горещи" момчета като него превръщали в лагерни момичета. Целият този сексуален ад бил съпроводен от песните на Алла Пугачова. Фонотеката не се отличавала с богат асортимент и плочата с нейни хитове се въртяла целодневно.
Нагиев бил освободен предсрочно в началото на 1978 г. Бившият затворник пристигнал в Курск и се устроил на работа. Но гласът на Пугачова не спирал да звучи в главата му. Още в колонията решил да убие певицата, за да отмъсти на всички жени, които не му обръщали внимание и го довели до затвора. Нагиев не можел да напуска Курск за дълго, защото трябвало да се подписва в милицията. Но работата му като киномеханик налагала пътувания до отдалечени места, където прожектирал филми на селяните. Правоохранителните органи спрели да обръщат внимание на честите му отсъствия.
Извършил първото убийство през януари 1979 година
Второ - на 28 май същата година във влака Чикшино - Печора. Двете жертви били жени, които по нещо му напомняли за Алла Пугачова. Останал засега неразкрит и извън съмнение, той започнал често да пътува до Москва. Открил къде живее Пугачова, бил наясно с графика на гастролите й, знаел кога обикновено се връща у дома. Веднъж дори я причакал, но не успял да изпълни своя замисъл заради охраната. "Реших първо убия стария глупак портиера, а после нея. Трябваше да я накажа за всичко, което ми причиниха жените!", признава по-късно Нагиев пред следователите.
След неуспешния опит се отправил към гарата - имал обратен билет, а на следващия ден трябвало да се подпише в милицията. Качил се на влака Москва - Харков. Било 4 юли 1980. В съседното купе забелязал жена, която му заприличала на певицата. В онези застойни за СССР години много жени имали прически ала Пугачова. Завлякъл я в своето купе, изнасилил я зверски и я удушил. Трупа изхвърлил през прозореца. Но не се успокоил. Излязъл от купето и пак тръгнал на лов. За един ден - колкото е пътят от Москва до Курск, Нагиев изнасилил и убил още три жени, едната от които служителка във влака. Телата все така изхвърлял през прозореца. По-късно милиционерите се опитали да изтръгнат признания от маниака за други подобни убийства в периода 1979-1980 г., а те били повече от 40! Нагиев не признал нищо. Но когато бил вече осъден, се хвалел на пазачите в затвора, че е убил много повече жени, отколкото е доказало следствието.
Преди да изхвърля труповете на жените през прозореца на влака, той ги обирал. Събрал купища златни украшения, които започнал да продава в заложни къщи, като дори използвал собствения си паспорт! За негово нещастие една от жертвите била от семейство, където фамилните ценности се предавали по наследство и се отличавали от бижутата по магазините. Убиецът пробвал да продаде старинен пръстен, обяснявайки, че бил го купил за жена си преди година от обикновена бижутерия. Опитният приемчик от оказиона веднага позвънил в милицията. Оперативните сравнили пръстена с описаните скъпоценности, които изчезнали от жертвите във влака Москва - Харков. Веднага станало ясно, че са попаднали на сериозна следа.
Задържали Нагиев в заложната къща, когато дошъл да провери дали е продаден пръстенът. При обиск в дома му намерили още бижута от жертвите в злополучния влак. Съдът му дава най-тежкото наказание - смърт! Нагиев изслушал решението на съда най-спокойно. В главата му вече имало план за бягство. Чакайки изпълнението на присъдата, в килията постоянно се занимавал с физически упражнения, поддържал формата си за учудване на охраната. Дори не подал молба за помилване, която всъщност биха отказали.
Храбро бягство
През 1981 г. смъртните присъди се изпълнявали на няколко места. За осъдените в европейската част на страната това било Новочеркаск. Натам повели Нагиев заедно с още няколко осъдени. Влакът пристигнал на станция Хотунок, малко преди Новочеркаск, късно през нощта на 19 август 1981 г. със закъснение. Там осъдените трябвало да бъдат предадени на охраната от местния затвор. Заповядали на затворниците да клекнат (така се процедирало по онова време) в очакване на камиона, който закъснявал. Ръцете на Нагиев били закопчани с белезниците отпред, а не зад гърба, както се полагало за потенциални бегълци. В това време на мястото на спецвагона дошъл товарен влак. Когато приближил, Нагиев бързо скочил под колелата му. Шансът да не загине бил едно на хиляда, но той рискувал. И не само че успял, а и се скрил! Спрели влака, довели следови кучета, но маниакът бил изчезнал.
Бягство на "смъртен" - това било извънредно произшествие. Веднага съобщили лично на всемогъщия съветски министър на вътрешните работи Николай Шчолков. Той разпоредил за три дни беглецът да бъде намерен. Заповедта не била изпълнена нито след три дни, нито след седмица, въпреки че в преследването били включени не само милиционерите от Новочеркаск, но и оперативни работници и доброволни отрядници от съседните области.
Доброволният отрядник от селцето Янково до Новочеркаск забелязал, че над купа сено се вие тънък дим, но сеното явно не горяло, и той отишъл да провери. Под сеното открил малка землянка, в която на огъня къкрела тенджера, имало мъжки и женски дрехи, посуда, продукти, но обитателите ги нямало. Отрядникът се усъмнил. Знаейки за избягалия "смъртник", веднага съобщил за намереното леговище в щаба по издирването. Буквално след половин час местността около Янково била претърсена изоснови, но не намерили никого. Ясно било, че не може да избяга надалеч и все пак? Изведнъж вниманието на милиционерите било привлечено от странна гледка. Недалеч, близо до крайните селски къщи, бягала някаква циганка, гонена от група пийнали мъже. Верен на инстинкта си,
старшият на групата издирвачи заповядал да се стреля
по бегълката - щом бяга, значи нещо не било наред. Ранили "циганката" в корема, въпреки че било заповядано да се стреля в краката. Когато отишли до падналото тяло, милиционерите разбрали, че това е издирваният и преоблечен Нагиев. "Защо я гонехте", попитали униформените мъжете. Оказало се, че отскоро в селото започнали да изчезват дрехи и храна - нищо ценно, но все пак неприятно. В същия ден имало сватба. Мъжете пийнали, излезли навън да попушат и видели някаква циганка. Някой се сетил, че тя може да е крадлата. Извикали й, а тя не спряла.
Нагиев бил ранен доста тежко. Но въпреки че бил осъден на смърт, преди да го разстрелят, се наложило да го лекуват. Когато след два дни отворил очи и видял сестрата, първият му въпрос бил: "Ще ми помогнеш ли да избягам?" Тя, естествено, повикала охраняващия милиционер. Когато го повели на разстрел, успял да се отскубне и отхапал цяла фаланга от пръста на един от пазачите. А после се разкрещял: "Аз нападнах сътрудник на органите! Това е ново престъпление, трябва отново да ме съдите!" Разчитал, че пак ще го поведат на съд и пак ще има шанс за бягство. Но не би - управата на новочеркаския затвор, видяла какво ли не, не смятала да бави изпълнението на присъдата. Маниакът не дочакал отсрочка. Нагиев бил погребан под инвентарен номер в затворническото гробище сред много други като него.
