„Ах, каква чудна природа тука, в това непознато райче.“ Кой ли не би възкликнал като народния поет, щом дойде в Берковица и поеме свежия въздух, вкуси от меката балканска вода, от ароматните малини, ягоди, кестени и усети нейната възрожденска и днешна романтика, нейната задушевна българска атмосфера. Старинна и съвременна, Берковица е свила гнездо под могъщата стряха на връх Ком. Когато се гледа от връх Калето, тя изглежда като градче на длан, като огромен зелен килим, нашарен от белите домове, изпъстрен с червените багри на покривите. Колко щедра е била природата тук! Вековни кестени, букови и смърчови гори покриват хълбоците и полите на планината. Бистра и пенлива, Берковска река шуми в хладната долина. Погледът спира на отсечените скали на Врачанския балкан, извива надясно към легендарните Тодорини кукли, занича в Петроханската седловина, на северозапад към Чипровското краище и поречията на Огоста и се връща по китната долина на река Бързия.

Пшеница и овце с червеномеден цвят

 

отглеждат обитателите на Берковския край още от шестото хилядолетие пр.н.е. Те дават названията на върхове, на млекарски треви - комунига, къпина, и на Млечния път (Кумовата слама). Така и до днес ги наричат тук.

През желязната епоха - първото хилядолетие пр.н.е., Берковският край е обитаван от тракийското племе мизи, а през средата на хилядолетието тук отсядат сродните трибали. Траките изграждат крепости по стратегическите височини, обработват желязо и плавят злато в поречията на Златица и Врещица. Началото на новата ера се ознаменува с римското господство над местното тракийско население. За развитието на икономиката и културата през първите векове говорят богатите находки в разкритата римска вила край с. Калиманица, разкопките на Берковското кале. Преди повече от век Феликс Каниц пише: „Берковица има очарователен вид. Разположен сред гористи хълмове и сенчести усои, разхладен от безкрайно течащи води, той без съмнение един ден ще стане

място за летен отдих

 

на хората от земите около Дунава.“ Предвиждането на Каниц се сбъдва. В началото на нашия век, наред с популярния национален балнолечебен курорт Вършец, добива известност и Берковица като планински, климатичен, пък и като плодолечебен курорт. Берковските туристи построяват първата туристическа хижа в местността Покоя. Всъщност туристическото движение в Берковица започва още след Освобождението от османско иго, когато Иван Вазов повежда дружина от млади берковчани към връх Ком.

Над село Бързия, при цепене на гранит край реката, бликва минерална вода. Започва сондиране и едновременно с това се изгражда и балнеолечебница. Наблюдават се благоприятни биоенергетични условия за лечение, закаляване и спорт. Всичко това прави възможно почти целогодишното курортно използване на тази зона, която е твърде подходяща за климатотерапия при сърдечносъдови, ендокринни и кожни заболявания, неврози, бронхиална астма и др. Днес националният курорт Берковица е една блестяща перла върху зеления губер в полите на Западна Стара планина, която мами любителите на природата, на историческите забележителности, на красивата панорама.

Часовниковата кула

Най-отличителният архитектурен паметник в центъра на града - негов символ и емблема - е старинната часовникова кула. Строена е през 1762-1764 г. и е висока 21,42 м, но имената на майсторите не са известни. Тясна дървена стълба извежда до върха на кулата, където са монтирани часовниковият механизъм и камбаната. Кулата е увенчана с островърха шапка, покрита с ламарина. Най-отгоре е поставена от тогавашните власти металическа емблема - полумесец и знаме. Върху нея на 4 декември 1877 г. руски войник привързва бронзов кръст, израз на победата над Турция. Часовниковата кула - съвременница на Паисиевата история, днес се издига като пилон над спокойния градски площад. Часовникът неизменно измерва времето с медения си звън и съобщава, че го има българското.

Вазов и Берковица са неделими

Иван Вазов живее в Берковица около година и половина - през 1879-1880 г. Тогава той е млад, но вече известен поет, пристигащ, за да поеме задълженията си на председател на окръжния съд. В Берковица той попада сред красива и девствена природа и сред оригинални личности, които се съдят за имоти, клевети и кучета и които по-късно стават персонажи от негови произведения. Вазов признава, че това е един от най-плодотворните периоди от живота му. Той записва много народни песни, предания, легенди, действителни случки, разкази на участници или очевидци на едно или друго събитие и използва това градиво за своето творчество. Къщата музей „Иван Вазов“ е открита през 1957 г. Правят впечатление нейната украса и наредба. На горния етаж вниманието привлича резбованият потон в голямата одая с долапи, камина, стенописи и миндерлъци. След основен ремонт на 15 февруари 1980 г. е открита новата експозиция на музея. Тя запознава с целия творчески път на поета, но главно място е отделено на берковския му период.