През следващата седмица на два континента ще се проведат избори, чиито резултати могат да имат дълбоки последици за света.
По стечение на обстоятелствата милиони избиратели, разделени от около 6000 мили, ще упражнят демократичните си права в рамките на няколко дни един от друг.
Във вторник израелците ще гласуват за нов парламент, а седмица по-късно американците ще избират нов състав на Конгреса.
Бившият председател на Камарата на представителите на САЩ Тип О'Нийл някога е казал, че „цялата политика е местна“. Последиците от тези избори обаче несъмнено ще бъдат глобални. Двата вота не само ще се проведат почти едновременно, но и са тясно свързани.
Бъдещото управление на Израел ще има трайно въздействие върху Близкия изток и войните, които бушуват в региона. Всяка промяна в политическото разпределение на силите в САЩ може да повлияе както на тези конфликти, така и на бъдещето на световната икономика.
Между двата избора съществува и пряка връзка: лобистката група „Републиканци в чужбина – Израел“ изчислява, че около половин милион израелци с американски паспорти могат да гласуват и на двата вота.
Американският президент Доналд Тръмп и израелският премиер Бенямин Нетаняху подчертават съюза си, включително чрез предизборната кампания на партията „Ликуд“.
Председателят на групата Марк Цел заяви, че тези избиратели могат да повлияят на оспорвани надпревари в САЩ, включително на изборите за Сената в Мичиган, където според неговите оценки от Израел ще бъдат подадени 10 000 бюлетини по пощата.
„Те наистина могат да променят резултата“, каза той пред Би Би Си.
Политическата връзка между двата вота обаче е още по-дълбока, особено що се отнася до войната на САЩ и Израел срещу Иран. Мащабната въздушна операция, започнала през февруари, унищожи множество военни цели и доведе до смъртта на голяма част от иранското ръководство. Тя обаче не успя да свали режима в Техеран, който отвърна с тежки удари в района на Персийския залив и установи контрол над Ормузкия проток и преминаващите през него енергийни доставки.
Иранският въпрос
Самият факт, че предстоят избори, вече оказва влияние върху политическите решения.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху използва предизборната кампания, за да изтъкне възможността за нова атака срещу Иран.
Той отправи нови твърдения за ядрената заплаха от страна на Техеран, без да представи доказателства, и отново настоя, че ислямският режим трябва да бъде свален.
Целта му е да укрепи репутацията си на лидер, способен да гарантира сигурността на Израел. Тя беше сериозно разклатена след смъртоносните нападения на 7 октомври, извършени от „Хамас“ срещу Израел.
Американският президент Доналд Тръмп засили спекулациите за нови удари срещу Иран, като подкрепи кампанията за преизбирането на Нетаняху и заяви, че двамата трябва „скоро да довършат започнатото“ в Иран.
Въпреки демонстрацията на решимост обаче се появиха противоречиви информации, че Тръмп е оказал натиск върху Нетаняху да не атакува Иран преди изборния ден. Според тези сведения американският президент се опасявал, че нов скок в цените на енергията ще напомни на избирателите за непопулярната война.
Възможно ли е нападението срещу Иран да бъде отложено до приключването на изборите?
Израелските медии изобилстват от предположения, че след вота Нетаняху може да се опита да запази властта си като премиер в оставка, като предприеме нова атака срещу Иран.
Според тази хипотеза той би настоявал за правителство на националното единство с негово участие, вместо за коалиция между опозиционните партии.
Нетаняху отдавна е смятан за един от най-издръжливите политически играчи в Израел. Ако загуби властта, срещу него може да бъде започнато официално разследване за действията му преди нападенията от 7 октомври, а също и да бъдат подновени съдебните производства по обвинения в корупция.
Спекулациите са толкова сериозни, че съперникът му Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб на израелската армия, вече изключи възможността да се присъедини към правителство на националното единство.
Подобно на останалите основни израелски политици, Айзенкот смята Иран за екзистенциална заплаха за Израел и подкрепя военните действия срещу ислямския режим. Той обаче изрично предупреди срещу ескалация на войната по политически причини.
„Режим на наследството“
Тръмп може да бъде по-склонен да атакува Иран след междинните избори в САЩ, когато вече няма да бъде толкова ограничен от електорални съображения и може да се опита да излезе от войната с още един решителен удар.
Прочети още
Някои анализатори смятат, че иранската икономика е толкова отслабена от войната и санкциите, че нова вълна от въздушни удари може да насърчи иранците да свалят режима. Други определят това като поредното пожелателно мислене. Стратегията многократно се е проваляла, но продължава да намира привърженици във Вашингтон.
„След междинните избори той ще премине в режим на наследството. Ще иска да покаже, че може да действа решително по всеки въпрос, който не е свързан с блатото у дома“, заяви пред Би Би Си добре информиран западен дипломат.
В Израел съществува широк политически консенсус относно заплахата от Иран и необходимостта тя да бъде ограничена. Ако обаче избирателите изберат ново правителство, начело на страната може да застане премиер, който няма толкова силен политически и личен интерес от нови атаки.
Тръмп даде да се разбере, че при подобно развитие и неговата позиция може да се промени.
„Ако Израел има неподходящ лидер, тоест някой друг, а не Биби [прякорът на Нетаняху], Америка ще трябва сама да свърши тази работа, а аз нямам желание да го правя“, написа той в социалните мрежи.
Не е изненадващо, че политиците в Техеран следят американските социологически проучвания толкова внимателно, колкото и анализаторите във Вашингтон. Рискът е, че нови удари след изборите могат да потопят Близкия изток в нов хаос, ако Иран отвърне с мащабни атаки.
Ирански представители заплашиха публично и в частни разговори да атакуват летища, петролопроводи, подводни кабели, енергийни съоръжения, инсталации за обезсоляване на вода, както и американски бази и военни кораби. Иранският външен министър Абас Арагчи написа във „Файненшъл таймс“, че нови нападения ще изложат „живота на цивилните и благосъстоянието на всички държави в региона, както и световната икономика, на сериозен риск“.
Икономиката е решаваща
Двата избора отново се преплитат по линия на световната икономика.
Достъпността на стоките и разходите за живот са сред водещите теми в кампанията за междинните избори в САЩ. Проблемите се задълбочиха заради войната на Тръмп, която повиши цените, след като Иран ограничи потока от енергийни доставки през Ормузкия проток.
Икономиката е важен въпрос и в Израел, където избирателите са изправени пред високи разходи и ниски заплати. Войната оказва допълнителен натиск, тъй като рязкото увеличение на разходите за отбрана натоварва още повече публичните финанси.
Тръмп се опита да успокои избирателите преди междинния вот. Той облекчи санкциите срещу Русия с надеждата, че вносът на дизелово гориво от Москва ще доведе до значително понижение на цените — стратегия, която засега не дава резултат.
Американският президент зае и твърда позиция спрямо Украйна, призовавайки ръководството ѝ да направи отстъпки с надеждата да постигне външнополитическа победа. И този опит досега не е дал желания резултат.
Недоволството сред републиканците от спорната му стратегия обаче нараства.
Сенаторът от Северна Каролина Том Тилис, който често критикува Тръмп, заяви пред CBS News: „Ако президентът действително иска да намали цените на енергията, може да го направи, като реши проблема с Иран, а не като направи услуга на Владимир Путин.“
Една от последиците на войната с Иран, наред с военните операции на Израел в Газа и окупирания Западен бряг, е разпадането на традиционната двупартийна подкрепа за Израел в САЩ.
Абдул Ел-Сайед, ляв кандидат на Демократическата партия за Сената от Мичиган, води кампания за прекратяване на военната помощ за Израел.
„Съюзник, който взема парите ти, за да те въвлече във войни, в които не би трябвало да участваш, не е съюзник“, заяви той пред ABC News.
Първоначално САЩ и Израел атакуваха Иран с цел да унищожат балистичните му ракети, да ограничат ядрените му способности, да отслабят подкрепата му за въоръжени прокси групировки и дори да свалят целия режим. Оттогава военните цели се промениха и сега основният акцент е върху възстановяването на свободното корабоплаване през Ормузкия проток.
Брад Ландър, кандидат на демократите за Камарата на представителите от Ню Йорк, който също принадлежи към лявото крило на партията, дори посети Западния бряг само дни преди изборите. Той помогна на палестинци да събират маслини и за кратко беше задържан от израелските сили — събитие, което използва в предизборната си комуникация в социалните мрежи.
Подобно поведение е необичайно в историята на американската политика. Дори Нетаняху предупреждава, че в бъдеще Израел може да се наложи да се справя без американския чадър за сигурност.
Разбира се, ако израелският премиер загуби властта, това ще сложи край на сложните му отношения с Тръмп, който неведнъж е променял тона си към него. Миналата седмица американският президент нарече израелския си колега „велик премиер воин“. През лятото обаче го определи като „луд“.
Новият израелски лидер ще трябва да изгради отношения с американски президент, чийто мандат наближава края си — съвсем различна политическа динамика.
Ако демократите получат по-голямо влияние в Конгреса, това може да ограничи безусловната американска подкрепа за Израел. Конгресът разполага с традиционни правомощия да ограничава военните разходи и би могъл да намали военната помощ за Израел. Като президент обаче Тръмп ще запази значителни изпълнителни правомощия и правото на вето, с които да продължи военния конфликт според собствените си виждания.
Решението на Израел и САЩ да започнат война срещу Иран по-рано тази година промени световната икономика и международната геополитика. Изборите в двете държави през следващите дни може да определят посоката, в която ще поеме светът.
