„Ди икономист“
Без сътресения: На 29 октомври Ангела Меркел обяви, че се оттегля от партийното лидерство, но иска да доизкара мандата си като канцлер. Най-влиятелният европейски политик, партиен лидер от 18 години и премиер от 13 – германският канцлер Ангела Меркел, обяви контролираното си постепенно, но категорично оттегляне от политическата сцена. Тя няма да се кандидатира за лидер на конгреса на Християндемократическия съюз (ХДС) през декември, няма да се кандидатира за друг пост в ЕС, но ще доизкара канцлерския си мандат до 2021 г. Евентуално. „Дойде време да се отвори нова глава“, каза на пресконференция на 29 октомври Меркел след победата-загуба на ХДС на изборите за Ландтаг в провинция Хесен. Партията й остана на първо място с 27% от гласовете, но загуби 11.3 пункта спрямо предишния вот. Още по-чувствителна е загубата на социалдемократите (ГСДП), които се изравняват със Зелените – по 19.8%, но губят повече от половината от гласовете си от 2013 г. – 11 пункта. Зелените растат с 8.7 пункта, а „Алтернатива за Германия“ (АзГ) за пръв път ще бъде представена в ландтага във Висбаден, спечелвайки с 13.1%. Коалицията от консерватори и Зелени може да продължи да управлява в хармония Хесен, а съпартиецът на Меркел – Фолкер Буфие, да си остане премиер. Икономиката на провинцията процъфтява и няма основания на местно ниво за недоволството срещу двете най-големи партии. Анализаторите обаче разчитат наказателния вот срещу християндемократите и социалдемократите като неодобрение за тяхната управляваща коалиция в Берлин, в която участва и по-малката посестрима на ХДС в Бавария – Християнсоциалния съюз (ХСС). Изборите в Хесен са втора серия след провелите се две седмици по-рано избори за ландтаг в Бавария. Там ХСС загуби абсолютното си мнозинство, спечелвайки 37.2% от гласовете – с 10 пункта по-малко от вота през 2013 г., и за втори път от 1962 г. ще трябва да управлява в коалиция. Социалдемократите се стопиха наполовина с едва 9.7%. Зелените са втора сила със 17.5%, а АзГ – трета, с 10.2%. Изборите в двете провинции са ясен знак от избирателите, че не одобряват управляващата коалиция на национално ниво. От самото начало тя бе трудно съставена след цели шест месеца преговори след изборите миналата година. И постоянно бе съпътствана от скандали както между ХДС и ХСС, така и между двете консервативни посестрими и социалдемократите. Основният проблем за избирателите и между коалиционните партньори обаче е мигрантският. Той започна с поканата от Меркел преди 3 години към имигрантите да заповядат в страната и с политиката й на квотно разпределение на мигранти в страните членки на ЕС. Това доведе до силна съпротива и разделения в ЕС, като най-голям противник на релокацията е Унгария. Проимигрантската политика на Меркелова Германия се смята и за един от източниците на избуялия националпопулизъм из цяла Европа, включително за възхода на „Алтернатива за Германия“. Първи обаче ще понесат удара партийните лидери. След Меркел се клати столът и на неубедителната Андреа Налес – лидер на най-губещата партия ГСДП. Самата Налес обяви, че ще търси промени, но няма да бърза с излизане от коалицията. За наследници на Меркел в ХДС пък засега се заявиха трима. Фаворитка на канцлерката е генералният секретар на партията Анаегрет Крамп-Каренбауер, известна като АКК, която ще създаде най-малко проблеми на патрона си. Особено нахъсан за поста е здравният министър Йенс Шпан, който е за ограничаване на мигрантите и забрана на бурката. С ярост в надпреварата ще се включи и някогашният съперник на Меркел и бивш лидер на парламентарната фракция на ХДС – застъпникът на пазара и на немската идентичност Фридрих Мерц. Засега нито ХДС, нито ГСДП са готови за предсрочни избори. Според социологическите проучвания социалдемократите дори ще бъдат изпреварени от Зелените и от АзГ. Но ако на конгреса на ХДС идния месец за лидер бъде избран Шпан или Мерц, те, за разлика от АКК, ще поискат и канцлерството. И ерата на Меркел може да приключи без обещания от нея последен пълен мандат.
