Погледнато от Париж, Лондон и Вашингтон, събитията, които се развиват в Украйна, може да изглеждат като нова Студена война, която се оформя в Европа. От балтийските страни изглежда много по-зле, пише "Асошиейтед прес". За естонците, латвийците и литовците - особено тези, които са достатъчно възрастни, за да са живели под съветски контрол - агресията на Русия към Украйна предизвиква притеснения, че те могат да бъдат следващата цел. Ескалиращото напрежение, предшестващо атаката в четвъртък, върна спомените за масови депортации и потисничество. "Моите баба и дядо бяха изпратени в Сибир. Баща ми бе преследван от КГБ. Сега живея в свободна демократична страна, но изглежда, че нищо не може да се приема за даденост", каза Яуниус Казлаускас, 50-годишен учител във Вилнюс, столицата на Литва.

Прочети още

Атаката на Русия срещу Украйна предизвика шокови вълни в балтийските страни. Президентът на Литва обяви извънредно положение, а Латвия спря лицензите за излъчване на няколко руски телевизии, обвинени в разпространение на дезинформация и пропаганда. И трите балтийски държави бяха окупирани и анексирани от Йосиф Сталин по време на Втората световна война, преди да получат независимост отново с разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Те се присъединиха към НАТО през 2004 г., поставяйки се под военната защита на САЩ и техните западни съюзници. Украйна не е част от НАТО.

Прочети още

Заедно с Полша, която също е член на НАТО, малките балтийски държави бяха сред най-силните застъпници за мощни санкции срещу Москва и подкрепления на НАТО на източния фланг на алианса. Лидерите на балтийските правителства през последните седмици се отправиха към европейските столици, предупреждавайки, че Западът трябва да накара руския президент Владимир Путин да си плати за агресията над Украйна, в противен случай танковете му ще продължат да се движат към други части на бившата съветска империя.

Прочети още

"Битката за Украйна е битка за Европа. Ако Путин не бъде спрян там, той ще отиде още по-далеч", предупреди литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис миналата седмица на съвместна пресконференция с министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин. Два дни преди атаката президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че някои американски сили, разположени в Европа, включително пехотинци, изтребители F-35 и хеликоптери Apache, ще бъдат преместени в трите балтийски държави, описвайки стъпката като чисто отбранителна. Новината бе посрещната с ентусиазъм в балтийските столици. Докато договорът за НАТО задължава всички съюзници да защитават всеки член, който е подложен на атака, балтийските страни казват, че е наложително НАТО да покаже решимост не само на думи, но и с действия на място. "Русия винаги измерва военната мощ, но и волята на страните да се бият", каза Янис Гарисонс, държавен секретар в Министерството на отбраната на Латвия. "След като видят слабост, те ще се възползват от тази слабост." Въпреки че Путин не е изразил публично амбиция да възобнови руския контрол над балтийските страни, много естонци, латвийци и литовци се притесняват, че той иска да си възвърне влиянието във всички бивши републики на Съветския съюз, чийто разпад Путин вече описа като трагедия за Русия. В речта си по-рано тази седмица, поставяща началото на руската инвазия, Путин каза, че Украйна "не е просто съседна страна за нас. Тя е неизменна част от нашата собствена история, култура и духовно пространство." Културно и езиково различни, балтийските страни нямат дори подобна връзка с руската история и идентичност. Въпреки това, те бяха управлявани от Москва през по-голямата част от последните 200 години, първо от Руската империя, а след това почти 50 години след Втората световна война от Съветския съюз. И трите страни имат етнически руски малцинства; в Латвия и Естония те съставляват около една четвърт от населението.

 

Въпреки че много от тях са добре интегрирани, напрежение избухна през 2007 г., когато стотици етнически руснаци се разбунтуваха срещу плановете на правителството за преместване на съветски военен мемориал в Талин, столицата на Естония. Естония заподозря Русия в разпалване на вълненията и организиране на кибератаки, които парализираха правителствените компютърни мрежи. "Когато чуем как Путин унижава Украйна, наричайки я изкуствена държава без история, това ни напомня за същите неща, които те повтарят за всички бивши съветски републики от много години", каза Нериюс Малюкявичус, политически анализатор във Вилнюския университет. Руската "държавна пропагандна машина сега работи с безпрецедентни нива на интензивност и посланието не е само за Украйна", добави той. Литва граничи както с Калининград, руски регион, където е базиран руския флот в Балтийско море, така и с Беларус, бившата съветска република, където десетки хиляди руски войници бяха разположени за съвместни учения, точно преди руската инвазия. Беларус наскоро обяви, че ученията ще продължат заради напрежението в Източна Украйна. "Изглежда, че няма да си тръгнат", каза литовският министър на отбраната Арвидас Анусаускас, преди Русия да започне атаката си срещу Украйна. "Но трябва да разберем, че броят не е всичко. От нашата страна на границата има технически много напреднали войски. Тяхната основна задача е възпиране и защита, ако е необходимо. Балтийските страни изразиха силна подкрепа за Украйна. Балтийските лидери наскоро пътуваха до Киев, за да покажат своята солидарност и изпратиха както оръжия, така и хуманитарна помощ в Украйна. Естония, която празнува деня на независимостта си в четвъртък, заема силна позиция в конфликта, но не защото се страхува за своята сигурност, каза бившият президент Керсти Кальюлайд, първата жена, която заема този пост. "Правим го, защото това е наше морално задължение", каза тя. "Ние напълно вярваме, че... всяка нация трябва да има правото да решава своето бъдеще". Докато Балтийските страни са преки съседи на Русия, тя каза, че други европейски страни трябва да бъдат също толкова притеснени от кризата в Украйна. "Честно казано, не мисля, че това засяга повече само Балтийските страни", каза тя. "Ако погледнете от Киев, разстоянието до Берлин е същото като Талин".