В събота, 4-ти март 2023 г., в Център "Малката България" в Чикаго беше тържествено отбелязан националният празник на България от училищната общност на "Малко българско училище" и училище "Малката България".
На сцената на училището учениците сътвориха магия от българска музика, танц и слово и пренесоха публиката във времето, в което фолклорът, родолюбието и героизмът са съхранили нашата национална идентичност. Първите зрители започнаха да пристигат доста преди началото на събитието и обичайната тишина по време на учебни занятия беше заменена с трепетно въодушевление преди концерта – по коридорите сe смееха и притичваха развълнувани деца, а в класните стаи течаха последните приготовления на участниците.
На входа на училището, с усмивка на лице доброволци от родителския съвет посрещаха и насочваха посетителите.
Физкултурният салон, където българският трибагреник гордо грееше от сцената, постепенно се изпълни с множество празнично облечени родители и гости, които освен че чакаха с нетърпение да видят какво са научили децата през годината, също така и се радваха да общуват със свои приятели, бизнес партньори или просто други българи, с които се връщат назад към корените си и се чувстват у дома, макар и далеч от него. Тържеството беше открито с прочувственото изпълнение на химна на Република България от талантливата Петси, а след това председателят на Борда на директорите на Малко Българско Училище, Георги Петров, и директорът на училището, Живка Петрова, отправиха приветствия към учениците, които успешно бяха положили изпита "Печат за двуезичност".
Лично Генералният консул на Република България в Чикаго, Светослав Станков, връчи дипломите на учениците и в обръщение към присъстващите подчерта значимостта на резолюцията, която конгресът на щата Илинойс прие само ден преди националния празник на България и с която месец март е обявен за месец на България в Илинойс. Консулът също така даде висока оценка за дейността на Малко Българско Училище като определи училището като "важна част от съвременната емиграция".
Концертната част започна с очарователното хорце на най-мъничките българчета с художествен ръководител Гергана Чинчинова, водено от звънкия глас на Силви и под ритъма на тъпаните на младите музиканти Христофър и Стили. Танцът "Самодиви" на юношеския танцов състав с ръководител Рени Новакова пренесе публиката във вълшебния свят на българските легенди. А вдъхновяващото изпълнение на децата от театралната школа с ръководител Емил Стоев зареди атмосферата с патриотизъм, героични моменти от българската история и гордост от примера на велики българи.
Песента "Една българска роза" в изпълнение на Петси докосна сърцата на всички присъстващи. Четвъртокласничките Мартина и Ема пламенно издекламираха стихотворения, с които напомниха на всеки, че любовта към България е това, което ни събира тук отново и отново. Бодрият танц на детска вокална група "Светулковци" с ръководител Мария Маринов повдигна настроението в залата. Оригиналната хореография по песента "Българско дете" на детския танцов състав с ръководител Рени Новакова омагьоса публиката с умелото и изящно преплитане на цветовете на българското знаме – бяло, зелено и червено.
Закачливият звук от гъдулката на Ангел Добрев и мелодичният глас на малката Анджи озвучиха залата с познатата на всички песен "Седнало е Джоре", а красивият мажоретен танц на танцовия състав с ръководител София Богоева направи своеобразна препратка към съвремието. Последни на сцената излязоха децата от танцовия състав с ръководител Константин Маринов.
С енергичния си танц те пресъздадоха радостта и ентусиазма на свободния български народ и това се видя в бурните аплодисменти, които буквално разтърсиха сградата на училището и преляха в традиционно хоро, което придаде един споделен завършек на тържеството. С чувство на национална гордост и удовлетворение, че пламъкът на българщината е жив в сърцата на младите поколения извън границите на България, гостите постепенно се разотидоха и салонът отново притихна.
Но това не трая дълго, защото скоро се събра спонтанна група от доброволци, които с общи усилия и за изключително кратко време подготвиха помещението за тренировката на спортните занимания в училището. Ето такъв е духът на училищната общност към Малко Българско Училище – колективен и силен – и когато празнува, и когато работи.
Жечка Гешовска
