Бомба избухна край пътя София – Самоков в момента, в който по него е минавал главният прокурор Иван Гешев. Той се е движел в кортеж с брониран автомобил.
Заместникът му Борислав Сарафов побърза да окачестви случилото се като терористичен акт, докато от МВР в първите часове бяха по-сдържани и съобщиха за „инцидент“.
Според службите взривното вещество е било 3 кг, а бомбата е предизвикала огнен стълб с височина 3 – 4 метра и целта й очевидно е била не да сплаши главния прокурор, а да го убие.
Източник Сн.: БГНЕС
„За щастие има разминаване в преминаването на автомобила и възпламеняването на взривното устройство. Нещата са били поставени по такъв начин, че действително да бъде ликвидиран главният прокурор. Реагирането на екипа е абсолютно професионално, изтегляне от мястото, подаване на сигнал към полицията, блокиране на въпросния район за изземване на доказателства“, коментира председателят на Националния съюз „Безопасност и охрана“ Румен Ралчев.
Въпреки обясненията на експерти обаче версията за взрива обаче предизвиква много въпроси, а мнозина заподозряха инсценировка.
Колко сериозен е бил взривът?
Според първоначалните информации след взрива се е образувал кратер с дълбочина 30 – 40 см и 3 метра диаметър. Първите появили се снимки обаче веднага повдигнаха въпроси. На тях изобщо не се виждат поражения, които биха били предизвикани от толкова мощен взрив, а занимаващите се с взривове обясниха, че мястото е под пътя и с наклон в обратна посока, затова няма и щети по пътя, до който е гръмнал взривът. Не са пострадали дори крайпътните бордюри, в близост до мястото. Журналистите не бяха допуснати и до самия автомобил, а щетите по него не са известни.
Ситуацията става още по-объркана заради противоречащите си изказвания на официалните лица. Борислав Сарафов отказа да каже по какви версии се работи, но специално отбеляза, че в България отдавна не е имало такъв атентат, затова можело да няма вече експерти, които да сглобят такова сложно устройство, и той не изключва участие на хора от чужбина. Вътрешният министър Иван Демерджиев обаче обяви, че вече има заподозрени, което пък беше отречено от говорителя на Националната следствена служба Мариан Маринов.
Последният не само опроверга всички факти, представени от Прокуратурата, но и обясни, че тепърва ще се правят експертизи и ще се разпитват свидетели.
Една от големите загадки се оказа и кой е бил в колата с главния прокурор. В първите минути след взрива Прокуратурата обяви, че с него са били съпругата му и двете му дъщери. Самият Гешев пред „Епицентър“ обясни, че децата са се уплашили. По-късно това твърдение беше отречено.
Според едната от версиите Гешев е трябвало да пътува служебно за Турция, но в последния момент се е отбил на сбирка на младши прокурори. Кога точно е станала промяна в маршрута, за да успеят атентаторите да се подготвят за новото място също не е уточнено.
Източник БГНЕС
Кой би имал интерес от покушение срещу главния прокурор?
Взривът, за който се предполага, че е насочен срещу главния прокурор Иван Гешев, дойде в труден за него момент – когато има някакво, макар и крехко, политическо съгласие за реформата в Прокуратурата и за въвеждането на механизъм за разследването на обвинител N1. Начинание, което Гешев приема и като персонална атака, и като посегателство срещу Прокуратурата и държавността.
„Никой няма интерес от физическо покушение върху Гешев след като знае, че е въпрос на кратко време елиминирането му по юридически път“ – това коментира за „Капитал“ адвокат Михаил Екимджиев.
Освен това от началото на мандата си като главен прокурор, а и преди това като зам. главен прокурор и шеф на спецпрокуратурата, Гешев не е отбелязал големи успехи по ключови разследвания срещу организираната престъпност и корупцията, отбелязва вестник „Сега“. Казуси като „КТБ“, „Осемте джуджета“, „Жоси“ по-скоро навяват на мисълта, че Прокуратурата или не желае, или не може да се пребори с престъпниците. Няма действие и по делата от голям обществен интерес като „Барселонагейт“, за кюлчетата и пачките в чекмеджето в спалнята на Бойко Борисов, за санкционираните за корупция по списъка „Магнитски“.
Съвпадение ли е и това, че взривът срещу кортежа на Гешев беше извършен само месец и половина след като на 16 март главният прокурор и заместниците му дадоха пресконференция, в която твърдяха, че има мащабен заговор срещу главния прокурор, в който са замесени мафията, олигарси, Русия. Бяха пуснати записи на телефонни разговори и бяха показани записки, в които директно се посочваше кой е поръчителят и каква е задачата.
Така, според „Сега“, логично възниква въпросът дали „атентатът“ срещу Гешев няма за цел да осуети реформата в Прокуратурата, като го превърне в жертва, която не трябва да бъде закачана?
Източник Сн.: БГНЕС
Покушения срещу български политици
Атентатите срещу български политици и високопоставени лица не са нещо непознато в историята.
На 3 юли 1894 г. в центъра на София е съсечен големият български политик и държавник Стефан Стамболов, който умира три дни по-късно. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница – бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат 2 дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.
На 14 юни през 1923 г. заедно с брат си Васил е убит лидерът на Земеделския съюз Александър Стамболийски, след като е подлаган на жестоки мъчения.
Преди да бъдат погребани, главите им са отрязани. Има теория, че са взети като трофеи, подарени на цар Борис. Знае се, че не са върнати.
Смята се, че физическите извършители са македонците на войводата Величко Вилянов Чичето и може би Славейко Василев. Но кои са поръчителите и вдъхновителите на това деяние? Сред заподозрените са проф. Александър Цанков, генерал Вълков, капитан Харлаков, цар Борис III.
В ранното утро на 14 април 1925 г. пък неизвестни лица нападат автомобила на цар Борис ІІІ, пътуващ по пътя София – Орхание, в прохода Арабаконак, в Стара планина. Въпреки започнатото разследване, нито Обществена безопасност, нито тогавашната преса успяват да разберат каква е причината за нападението.
Атентатът е дело на четници от Копривщенската анархо-комунистическа чета. В него участват Васил Икономов, Васил Попов – Героя, Нешо Тумангелов, Нешо Мандулов и Антон Ганчев.
На 1 юни 1980 г. Тодор Живков пристига във Враца за Ботевите тържества на площада. Под силната охрана на милиция, цивилни и лични телохранители Живков излиза от колата. Тогава някакъв едър млад мъж изскача от тълпата, затичва се бързо към него, посяга, успява да го хване за ръката. Живков залита, изплашва се. Охраната скача, настъпва суматоха, Живков пада на колене и на ръце. Всичко става за секунди. Нападателят Цветан Килограмски от Кнежа е затиснат от няколко души от охраната и отведен.
Източник Сн.: Димитър Викторов
След демократичните промени, Андрей Луканов е застрелян пред дома си на столичната ул. „Латинка“ на 2 октомври 1996 г. с 4 куршума. За убийството са задържани и осъдени Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им по-късно са отменени. До този момент убийството остава неразкрито.
Веднага след смъртта на бившия премиер в печата се появяват много и различни версии – от покушение на „енергийната мафия“ до битови причини.
През 2013 г. беше извършен и опит за покушение срещу Ахмед Доган по време на речта му от трибуната на Осмата национална конференция на партията.
Стрелецът, 25-годишният Октай Енимехмедов, беше заловен от самите активисти на ДПС, а впоследствие се оказа, че оръжието не е било годно. Октай Енимехмедов изтърпя присъда „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 6 месеца, потвърдена и от Върховния касационен съд. Присъдата му бе за закана за убийство по хулигански подбуди.
