Той е един от най-големите държавници на XX век. Блестящ математически ум, вглъбен, аналитичен и последователен в действията си. Герой от войните, човек, изпълнен с любов към Родината си, отдаден на националната идея и жаден за промяна – Мустафа Кемал Ататюрк е бащата на съвременната турска република. Тя е одухотворена, интелигентна и високообразована софийска дама, ветеран от Балканската война в ролята си на милосърдна сестра, дъщеря на пълководец с много военни заслуги и бивш министър на войната. Димитрина Ковачева, наричана от всички Мити, е въплъщение на европейската изтънченост. Ататюрк пристига в София през есента на 1913 година с назначението си за военен аташе, което току-що е получил. Конкурентите в Родината му го смятат за опасен и се стараят да го държат настрана от политиката в Турция. Слиза на обвитата в мъгла софийска гара и само няколко месеца по-късно ще е влюбен в

балканската роза

– както чуждестранните кореспонденти наричат Димитрина Ковачева помежду си. 21-годишната Мити наскоро се е завърнала от швейцарския Ньошател, където е учила френска литература и музика, а 32-годишният дипломат, който е силно повлиян от европейската култура и идеите на Русо, пристига у нас след служба във Франция. Двамата се запознават в казиното на новия хотел "Сплендид" през февруари 1914 г. Той потъва в интелигентните й кафяви очи и е запленен от русите й къдрици. Тя усеща химията между тях и двамата започват своя романтичен танц. Буквално. На 24 май във Военния клуб се провежда годишният маскен бал, на който дипломатът се появява в специална еничарска униформа, изписана от музея в Анкара, за да направи впечатление. С Димитрина танцуват в такт 3/4 валс след валс, разказва dir.bg. А погледите са вперени в тях. Мустафа Кемал има безупречна репутация и е желан гост във всички изискани домове в българската столица. Божествените звуци на пианото, които излизат изпод пръстите на Мити, изпълват салоните. Ковачева често изнася благотворителни концерти, а Ататюрк има чудесен повод да присъства на тях като представител на дипломатическия корпус. И двамата обичат Шопен. Коментарите и подмятанията за една от

най-обсъжданите двойки

в София не секват. Четири месеца след запознанството им Мустафа Кемал Ататюрк се появява в дома на генерал Стилиян Ковачев, за да поиска ръката на дъщеря му. Само преди по-малко от година Мити е отхвърлила предложение на швейцарски аристократ, по когото въздишат всичките й съученички. Защо ли? Защото не го обича. Не така стоят обаче нещата с Мустафа. Двамата поддържат публична връзка. Редовно карат кънки на езерото "Ариана" и ходят на дълги разходки в Бояна. Бащата на Димитрина одобрява и харесва турския дипломат, с когото може да води безкрайни разговори за военни стратегии. Но когато Мустафа решава да поиска ръката на дъщеря му – той отказва. Причините са не толкова лични, колкото политически и религиозни. Генералът обяснява на Ататюрк, че подобен брак би бил приет като предателство от негова страна. За Мустафа обвързването му с Мити завинаги също би било сериозен проблем, но той все пак е твърд в позицията си и решен да се бори за любовта си. Въпреки че няма преки свидетели на разговора между двамата военни, се смята, че Ататюрк се опитва да лавира и да размекне сърцето на генерала, като изтъква, че най-важно е щастието на Мити. Но Ковачев не отстъпва с аргумента, че няма как дъщеря му да влезе в лоното на чужда вяра. "Брак няма да има", отсича генералът и нарежда Димитрина да не се среща повече с Мустафа. По време на Първата световна война Ататюрк е призован на фронта, където жъне военни успехи. Той се завръща в София и за втори път иска ръката на Димитрина Ковачева. Развръзката е ясна – българката никога няма да стане съпруга на Ататюрк. Мустафа и Мити правят

прощалната си среща

в кафенето на хотел "България". Градската клюка твърди, че с последните си пари той й изпраща цял файтон рози. Мустафа и Димитрина прекъсват връзката си. Завинаги. През годините Ататюрк продължава да се интересува от съдбата на любимата си. Елисавета Багряна разказва, че при едно от посещенията й в Турция, той я кани на танц и й задава въпроса: "Кажете ми как сега живее Мити?" Единственият път, когато Ататюрк се свързва отново с Димитрина, е, когато лично й пише писмо с молба да издаде в България романа на класическия турски писател Решат Нури "Чучулигата". След окончателната раздяла с Ататюрк Мити се омъжва за заможния адвокат Деян Деянов. Семейството има три деца. След Деветосептемврийския преврат адвокат Деянов, който по това време е депутат, получава смъртна присъда от Народния съд. В последния момент името му е извадено от списъците, но семейството е интернирано в Делиормана, а имуществото на фамилиите е национализирано. Мити умира през 1966 г. и въпреки че е известно, че през годините тя никога не говори за Ататюрк, се твърди, че последните й думи, преди да угасне са били: "Тази нощ сънувах Кемал." След неговата смърт пък в личните му вещи откриват една-единствена снимка и тя е на Димитрина Ковачева.