Широкото разпространение на чудодейни предмети с лечебна сила по българските земи през XIX в. е факт и цели привличане на нови поклонници и набиране на финансови средства за издръжка на манастирите. В приписките към богослужебните книги от с. Арбанаси, датирани от втората половина на XIX в., са регистрирани две смъртоносни епидемии. Първата е чумната болест, появила се през юни 1837 г., а втората е „голямата холера по всичката околия“ от 1848 г. Светите мощи от манастира „Великата лавра“ се излагат за поклонение, за да предпазят населението от предстоящи бедствия и
изградят защита срещу болестите
Тази инициатива е провокирана и от поредицата епидемии и стихийни бедствия – пожари, наводнения и земетресения, които съпътстват жителите на Арбанашката епархия през втората четвърт на XIX в. Един от ранните проучватели на Арбанаси – Звезделин Цонев, посочва през 30-те години на XX в., че частица от Христовия кръст се съхранява в църквата „Рождество Христово“.
Арбанаси е селище, характерно със своите монументални къщи и черкви с богата вътрешна декоративна украса, резба и стенна живопис, създадени през XVI-XVIII в. Това са уникални паметници от нашето архитектурно и художествено наследство, поради което селището често е посещавано не само от туристи, но и от учени, археолози, историци, архитекти, художници и др. Селището съществувало още по времето на Втората българска държава като лятна резиденция на болярите. Според легендата тук се намирала голяма сграда, в която
търновските царе секли монетите си
След бляскавата победа на Иван Асен II през 1230 г. при Клокотница Арбанашката земя (днешна Албания) става част от българското царство. Преселници от новите територии и български боляри от най-западните краища се преселили край столицата, като „донесли“ и името на новото селище - Арбанаси. Друго предание разказва за второ по-късно преселване на търговци на едър добитък - българи и албанци - християни от Костурско, Южна Албания и Северен Епир, които често пътували със стоката си към Дунав и Влашко и се заселили в Арбанаси. В действителност по време на преселническите движения през ХV-ХVIII в. на територията на България възникват 50 арнаутски села, 10 от които носят същото име. В годините на османското владичество основният поминък на населението на Арбанаси е бил скотовъдство и търговия. Някои жители се занимавали със занаятчийство и отглеждане на буби. Още през XVII в. Арбанаси
се издига като важно търговско селище
Арбанашките търговци джелепи били известни и търгували в цялата обширна турска империя. Някои от тях достигнали до Италия и Русия, а още по-смелите търгували в далечна Персия и Индия. Много от тях успели да получат особен вид привилегия и били удостоени със специален султански ферман берат.
Високото материално благосъстояние оказало влияние върху техния бит. Укрепнали икономически, арбанасчани издигнали големи двуетажни къщи,
приличащи на малка крепост
разположена сред обширен двор, обграден с високи каменни зидове. Несигурното положение, характерно за турската империя през тези години, и честите кърджалийски нападения дали отпечатък на външната архитектура както на къщите, така и на черквите. Суровият и строг външен вид на арбанашката къща не се е отразил на композиционно-плановото решение. Без балкони и чардаци, с решетки на прозорците и здраво обковани външни врати,
тя поразява с богатството и разкоша
на вътрешното си устройство. Долният етаж е строен от камък със засводени входове, водещи до големи яхъри, изби и скривалища и е било жилището на пазача и прислугата. Вторият етаж е паянтов. До него водят две стълбища - главно и всекидневно. Тук са разположени просторни светли стаи, зимна и лятна стая, приемна, стая за родилката, кухня, пещник, баня и зимник. Всички тези стаи са разположени от двете страни на един коридор. Цялата вътрешна украса на врати, прозорци, долапи, тавани е с
изключително богата дърворезба
и гипсови елементи и показва изключително развит вкус, умение и художествено майсторство на строителя. Подът е постлан с орнаментирани тухли. Арбанашките къщи са така устроени, че в тях може да се живее дълго време, без да се излиза освен до кладенеца на двора за вода. Интерес представляват старинните арбанашки чешми с големи стрехи. Това са Коконската и Пазарската чешма.
Първата се намира срещу Костанцалиевата къща и е строена през 1786 г. от Мехмед Саид ага. На лицевата страна
има каменен надпис с релефни букви
на староарабски. Надписът в превод е: „Който я гледа и пие, ще му дойде светлина на очите и душата.“ В края на XVIII век селото е опустошено, ограбено и опожарено от кърджалиите. Последвали земетресения и чумни епидемии, които принудили арбанасчани да напуснат своите домове и да търсят по-спокойни и сигурни места за живот. След 1810 г. Арбанаси постепенно се възстановява от преселници от Еленския и Тревненския балкан, но остава в сянката на възраждащото се Търново. За блясъка на Арбанаси и до днес напомнят многобройни жилищни и култови сгради, традиции и обичаи, свързани с бита и културата на старите му обитатели.
