Решително въвеждане на дистанционното гласуване - по пощата и по електронен път, е част от програмата на “Демократична България” и сред основните приоритети на формацията в новия парламент след предсрочния вот на 2 февруари.  Това стана ясно от изказване на Антоанета Цонева пред български емигранти миналата седмица. Цонева беше председател на Комисията по политиките за българите извън страната в 46-ия и 47-ия парламент. "Ако има най-горещ застъпник за гласуването от дистанция, което в най-голяма степен ще улесни гласуването на нашите сънародници зад граница, това сме ние. В настоящата си предизборна програма дори доразвиваме политиката си с предложение тези възможности първо да се приложат за чужбина и след това в България. Смятаме че това е напълно възможно", обясни тя. Предложението на “Демократична България” за гласуване по пощата предвижда българската държава да изпрати на гласоподавателите един плик с бюлетината и указанията, както се прави на много места по света и много отдавна. “Представете си колко е лесно. Вие заявявате пред българската държава, “Аз желая да гласувам, това е моят адрес, изпратете ми съответно документите за гласуване, бюлетина и т.н.”. Това се изпраща в един плик и гласуването приключва малко преди да започне гласуването с урни в съответната страна.” В разговора си с българите в чужбина от 8 септември Цонева беше ясна, че общият брой мандати, които ще бъдат отделени за район "Чужбина" ще стане ясен, след като излязат официалните данни от последното национално преброяване. “Нашата цел ще бъде, без да се ангажирам в момента с конкретно число, това да е едно справедливо разпределение. Заради това сме предложили в нашата програма необходимостта да се създаде механизъм да има постоянни избирателни списъци в чужбина, за да е ясно върху каква съвкупност ние трябва да изградим този район Чужбина,” разясни Антоанета Цонева и добави, че очаква много горещ дебат по темата в края на годината. "Винаги сме казвали, че българските граждани, където и да се намират, са най-ценният ресурс за нашето отечество", казва още Цонева, която е водач на листите в Пазарджик и София. Демократите наричат политиките си за българите, които живеят извън родината " Голямата България". "Никога не ограничаваме своето виждане за тази политика с призив за завръщане в България, а много повече - искаме да говорим за взаимодействието между институциите на българската държава и българите, където и да се намират те. Дали си в Белгия, в България, във Франция, в Италия или някъде другаде, в командировка или работиш нещо дългосрочно зад граница, това по никакъв начин не трябва да затруднява и да ограбва твоя статут на български гражданин. Това е Голямата България", пояснява тя. По нейни думи българските емигрантски общности от години участват в дебата как да бъде формиран район "Чужбина" така, че да могат равноправно да се възползват от правото да избират с преференция свои представители. Цонева допълва, че по време на работата на 45-я парламент "Демократична България" е била сред формациите, които са обърнали специално внимание на предложенията за промяна в изборния кодекс, включително тези, които засягат българите зад граница. "Това, което ни остава да довършим в следващия парламент, е да бъде определена методологията, по която всъщност ще бъдат определени броят места, които се избират от съгражданите ни зад граница", пояснява Цонева. Друг ангажимент, който “Демократична България” следва последователно е да осигури представителност на интересите на българските общности в обществено-политическия живот на страната, като създаде т. нар. Национален съвет. В него е предвидено на квотен принцип и чрез провеждане на избори по пропорционална изборна система (успоредно с президентските) да се избират представители на българските общности, както и да участват ключовите български институции. “Като председател в последното Народно събрание на Комисията за българите зад граница, възложих оценка на Закона за българите, живеещи извън Република България, за да можем да видим всички негови празнини, включително и по отношение на Националния съвет. Там се оформи в дискусия, че този орган трябва да бъде много по-широк. Трябва да си представим нещо като 90 души, които да са избрани и да са репрезентативни, а те помежду си да изберат Национален съвет, който да е по-оперативния орган,” обясни Антоанета Цонева в онлайн дискусията. Пасивно избирателно право По темата с българските граждани с двойно гражданство, които в момента нямат право да бъдат избирани за народни представители, Антоанета Цонева заяви ясно: “Винаги сме отстоявали тезата, че те трябва да получат възможността да се кандидатират. Това е въпрос на промяна в Конституцията на страната. Именно защото българите са мобилни, защото живеем в един глобализиран свят, при едни други съвършено различни условия от '91 година, когато е приета нашата Конституция, това ограничение трябва да бъде преразгледано.” Серията от събития на “Демократична България” за "Голямата България" продължава с онлайн дискусия на 15 септември, в която Антоанета Цонева и Александра Стеркова ще се включат от Пазарджик, където продължават техните срещи с хората лице в лице. На 19 септември на живо във Виена ще бъдат Христо Иванов и Надежда Йорданова, а серията ще завърши на 29 септември - отново онлайн с възможност за включване на всички българи, където и да са по света