Републиканците блокираха работата на Конгреса след като три седмици не могат да изберат председател на Камарата на представителите, където имат мнозинство. Във вторник само за няколко часа номинираха Том Емър за поста, но той се отказа. След него номинацията получи Майк Джонсън – четвърти поред кандидат. Драмата дойде след като хардлайнерите в партията, верни на бившия президент и обвиняем Доналд Тръмп, свалиха Кевин Маккарти от поста. Това се случва за първи път в историята на Американския конгрес. Така законодателното тяло на Съединените щати е де факто блокирано във време на изключително сериозни кризи в чужбина и в страната. А позицията, която е втора в линията за наследяване на президента, стои празна от 3 октомври.
Последните няколко години са сериозен тест за американската демокрация и нейните институции. Атаката срещу тях започна с появата на Доналд Тръмп като кандидат, а впоследствие и президент. Сега той е обвиняем по 4 криминални дела и още един куп граждански. Съдиите издават забрана на бившия президент да коментира делата си с опасенията, че застрашава свидетели и правораздавателния процес. И това докато е в кампания да си върне предишната работа в Белия дом.
Влиянието на Тръмп върху избора на председател на Камарата е видно. Разделението във Вашингтон е излязло извън всякакъв контрол и се вижда отвън и вътре. Мнозинството в Камарата не може да избере лидер, камо ли да реши проблеми като харчовете на държавата, имиграцията, климатични промени, насилието с оръжия и външните заплахи от войната на Русия в Украйна и конфликта между Израел и Хамас. Не е ясно и дали сегашният президент Джо Байдън може да се справи с постигането на компромис в условията на такова разделение. Той все пак остава оптимист.
Прочети още
„Повече от всичко трябва да променим отровната атмосфера във Вашингтон“, каза Джо Байдън. „Знам, че имаме силни разногласия, но трябва да спрем да се възприемаме като врагове. Трябва да говорим един с друг, да се изслушваме, да работим един с друг. И ние можем да направим това.“
Малцина във Вашингтон споделят неговия оптимизъм. Основният му опонент Доналд Тръмп от години избира да е провокатор вместо миротворец. Именно тази му роля беше фактор в махането на Кевин Маккарти от поста председател на Камарата и липсата на консенсус за избора на нов.
Партиите, разбира се, често имат своите вътрешни противоречия. Имат ги демократите, не само републиканците. Америка е преминала и през други периоди на дълбоки разделения, както по време на епохата на маккартизма, гражданските права, Виетнам и Уотъргейт, да не говорим за Гражданската война.
Това, което е различно сега, според някои учени е, че републиканците под управлението на Тръмп атакуват директно основите на демократичната система, като отказват да приемат избори, които са загубили, и като толерират, ако не и насърчават политическото насилие, като щурма на Капитолия от 6 януари.
„Демокрация на ръба да излезе извън контрол е следствие когато един от основните политически играчи в демократичния процес не приеме основните правила на играта“, казва Даниел Зиблат, професор от Харвард, който със своя колега Стивън Левицки наскоро публикува „Тиранията на малцинството“, продължение на основополагащата им книга „Как умират демокрациите“.
Американското общество е недоволно от случващото се в страната от забележително дълъг период. Последния път, когато мнозинството от американците казаха, че са доволни „от начина, по който вървят нещата в Съединените щати“ в проучванията на Gallup, беше януари 2004 г. – преди близо две десетилетия.
Това се отрази на американските институции. По-малко от половината американци изразяват доверие в полицията, медицинската система, организираната религия, Върховния съд, банките, държавните училища, президентството, големите технологични компании, организирания труд, медиите, правосъдната система, големия бизнес или Конгреса, според Gallup, която миналата година регистрира значителни спадове в 11 от 16-те институции, които проследява. Само малкият бизнес и военните получават повече от 50 процента одобрение.
А това се вижда от лидерите на Русия и Китай, които смятат, че западните демокрации са преминали разцвета си и са навлезли в необратим упадък. А това „на практика означава, че склонни към риск автократи смятат това за покана да правят опасни залози – с потенциално катастрофални ефекти“, смята Робърт М. Гейтс, дългогодишен републикански експерт по националната сигурност, който е бил министър на отбраната както на президента Джордж У. Буш, така и на президента Барак Обама.
