Звънци/чанове
Звънците и камбаните са изключително важни символи и метафори в българката култура и история. Освен това те са показател за това, че възприемаме света не само визуално, но и чрез различните звуци около нас. Това са някои от основните изводи в ново изследване на професор от Илинойския универсисет в Ърбана-Шампейн, продължило 10 години. Проф. Дона Бюкянън е провела изследването сама, като е пътувала до България много често. „Обикновено пристигах в София и това ми беше изходната точка, като оттам посещавах различни места из цяла България, най-вече в югозападната част и по-малко в северозападната", каза специално за BG VOICE преподавателката. „Разбира се, имам много приятели в България, които много ми помогнаха, но това в никакъв случай не е съвместен проект", допълни тя. Нейните етнографски наблюдения потвърждават, че българите са гостоприемна нация, репутация, която имаме навсякъде по света. Проф. Бюкянън сподели, че за нея е било удоволствие и огромна чест да работи в България. Научила е български и го говори перфектно, нещо, което показва нейният нестихващ интерес към страната ни. Тя разказа още, че се влюбила в българския фолклор и музика, когато била едва на 20 години. Била силно пленена от нашите народни оркестри, а също и от звука на нашия кавал.
Звънците и камбаните са толкова важни за нас, защото могат да се открият навсякъде, казва преподавателката - в кукерските ни обичаи, във фермерските ни практики (звънците са били и все още се окачват около врата на добитъка в двора), в религиозните ни вярвания с използването на църковните камбани и звънци, в монументите ни и други. Интересното е, че употребата на звънците в обичаите за прогонване на злото (кукери или сурваки) е била родово определена, т.е. в най-ранните години от българската история чак до XX век жените не са били допускани в тях. Това донякъде отразява патриархалния дух на нашата нация, в която мъжете имат по-голям авторитет от нежния пол. Едновременно с това изключването на жените от кукерството отразява и обществения строй допреди демократичните промени, когато жените са били ограничени в развитието си на пазара на труда и са имали по-ниско заплащане и по-ниски длъжности. През последните години обаче на тези маскарадни празници се забелязват все повече жени със страшни маски, а също и все повече деца.
Тенденция за изключване на жените има и в музиката. До съвсем скоро майсторите в направата на народни музикални инструменти са били само мъже. Освен това мъже са били и най-често музикантите, които са свирили със звънци в народните оркестри. Другото, което е направило впечатление на изследователката, е, че камбаните и звънците са били използвани като подаръци в българо-руската дипломация. Пример за това са подарените ни от Русия камбани в храм-паметника „Св. Ал. Невски" и този на Шипка.
Сега проф. Бюканън ще напише и издаде книга, посветена на многобройното приложение на звънците в българския културен живот и тяхното значение. Работното й заглавие е „Момичето в камбаната. Звукови космологии на българските вярвания". „Момичето в камбаната" е метафора, която преподавателката заимства от наша легенда. В нея се разказва как момата с най-красивия глас била жертвана, за да не се счупи камбаната на селото. За написването на книгата проф. Бюканън е спечелила държавна субсидия от Националния фонд за хуманитарни науки, който е правителствена агенция. Отпусната сума е малко над 50,000 долара.
Проф. Дона Бюкянън е специалист по музикалните стилове на България, Балканите и новосформираните републики след разпада на СССР (особено Русия, Грузия и Армения). Научните й интереси включват музиката като символна комуникация, музика в естетическите системи, музиката и силата, музиката и космологията, музика и социалната идентичност.
Допълнителните й учебни области включват етномузикологични методологии, етнография, средиземноморски традиционни и художествени музикални изкуства, руска и източноевропейска класическа музика, по-специално Барток, Муспоргски, Стравински и Шостакович.
Нейните статии са се появили в големи списания за етномузикология, музикология и източноевропейски изследвания. Професор Бюканън също така е създала Balkanalia, балкански музикален ансамбъл в университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн.
