сн. в. „Марица”

„Аз съм щастливец, защото имах шанса да се родя в Америка. Сега живея тук и това също беше въпрос на късмет. Имам късмет през целия си живот", споделя Джим. И отново се връща на любимата си тема - птиците. „По света има около 9 хиляди вида птици. От тях съм видял 2500. Имам още много да видя. В България се срещат интересни птици, като например скалолазка, която населява скални стени и пропасти в планините Рила и Пирин. В Дуранкулак пък януари и февруари идва червеногуша гъска, която се размножава в Сибир", обяснява той. И добавя: „Радвам се, че дойдох в България. Тук имам приятели навсякъде - от Кюстендил до Равда."

Преди 16 години Корпусът на мира води американеца Джим Дей в България. Днес 72-годишният мъж живее от февруари до май в Аризона, близо до границата с Мексико, лятото прекарва на българското Черноморие в къщата в Равда, а останалата част от годината - в любимия му пловдивски квартал „Капана". Хобито му са птиците, заради които изминава хиляди километри. Бил е в Колумбия, дестинация номер 1 по видове птици, където в началото на тази година е видял 563 различни пернати.

В Етиопия е гледал джелада

(ендемичен вид бабуин), срещащ се само в тази част на света. Два пъти е посещавал Бразилия и Аржентина. В момента подготвя следващото си пътешествие, отново свързано с наблюдението на птици - четири дни в Хондурас и 23 дни в Колумбия. Но след всеки воаяж Джим се връща в Пловдив. Защото ми харесват хората, лаконично обяснява той. Когато го попиташ от коя част на САЩ е, той отговаря: „От много места. Роден съм в Оклахома. Като малък живях в щата Вашингтон. Във Филаделфия завърших университет. Седем години съм бил в Ню Йорк, 24 години - в щата Тексас, основно в Хюстън, и три години в столицата Вашингтон."

В университета Дей учи журналистика и от 1960 до 1965 г. пише статии за рейтинговата агенция „Стандарт енд Пуърс". След това завежда отдел „Връзки с обществеността" на две големи американски банки. „На 55-годишна възраст се отказах от работата и станах доброволец. През 1962 г. президентът Кенеди основа Корпуса на мира и сестра ми беше една от първите доброволки в Панама. В един момент си казах: Трябва и аз да го направя", връща лентата Джим.

По това време той говори добре испански и си мисли, че ще го изпратят в Южна Америка. Правителството обаче му предлага избор между Полша и България. И така пристига в Кюстендил. Три месеца учи езика, след което се мести в Пловдив. В продължение на

три години работи в неправителствената организация „Зелени Балкани"

и прави хранилки за лешоядите в Източните Родопи. „През 1999 г. приключихме с работата и малко се пошляях", смее се американецът.  След това 14 години преподава английски език в Пловдивския университет. „Сега плувам по три пъти седмично, давам уроци по английски на двама частни студенти, пия кафе. Често ходя на концерти на Пловдивската филхармония. Всяка сряда посещавам The English Speaking Club of Plovdiv. Когато ми казаха, че ще пътувам за България, се притесних дали ще има хубаво кафе. Българите могат да пият едно кафе цял час, мисля, че това е световен рекорд", обяснява Джим.

Освен това работи по няколко екопроекта на Енергийна агенция Пловдив, като популяризирането на идеята да се използват велосипеди вместо автомобили или няколко души да се придвижват до работа с една кола (т.нар. carpooling).

Дей разказва, че вече не може да живее без българското сирене, виното - каберне, мерло и мавруд, киселото мляко, плодовете и зеленчуците (в Америка няма домати с толкова много вкус). Не харесва три неща - боза, сланина и ракия. „Съжалявам. Обичам вино, но не и ракия.

Обичам и боровинки, в Америка няма

И жените ми харесват, разбира се, няма по-красиви на света", вметва той. След което се сеща и за още нещо. „Не ми харесваше, че се пуши навсякъде. Но най-накрая българският парламент направи нещо добро и забрани пушенето на обществени места. България прие фактите, че цигарите убиват. Проблемът всъщност е, че когато пушиш, не тровиш само себе си, но и останалите", възмущава се американецът.

Джим говори български много добре и обяснява, че езикът ни не е никак труден. Знае значението на всяка дума. Но не може да си обясни, защо след като „вечер" е в женски род, българите поздравяват с „добър вечер". „Сега имам постоянна виза.

Когато учих езика, си мислех, че „постоянен" означава „завинаги".  Но се оказа, че на български „постоянен" означава за 10 години. След това трябва да я подновявам", шегува се мъжът. Друга пловдивска особеност, с която вече е свикнал, е невъзможността да намери свободно паркомясто пред апартамента си в "Капана". Затова не използва колата. Изкарва я основно да пазарува, при това в 8 часа сутринта в неделя.

И всичко е ОК.

Добринка Димова