Разположен сред красива гориста местност на 14 километра от Варна, светата обител отрано е привлякла интереса на изследователи и почитатели. Аладжа манастир принадлежи към голямата група естествени пещери, образувани в меките варовикови утайки на дъното на древното Сарматско море, покривало преди около 12 милиона години територията на почти цяла Югоизточна Европа. Aладжа манастир е най-известният скален манастир по Българското Черноморие, една от многобройните скални монашески обители, съществували през ХIII-ХIV век. Много легенди и загадки витаят около историята на Аладжа манастир. Легенда твърди, че съкровищата, които са събраните богатства не само на Аладжа манастир, но и на още 11 свети обители в околността, заровени или скрити от монасите в околността, за да не попаднат в ръцете на османските поробители, се намират в лабиринт от тунели, към които
има тайни входове от пещерите
Друго предание твърди, че духовната обител в скалите край Златни пясъци е изникнала на мястото на древен гръцки град, основан от цар Филип Македонски. Според преданието иманярите, които в късна доба се опитват да открият златото и богатствата на манастира, биват пропъдени от призраците на монасите, обитавали Аладжа манастир. Най-често се говори, че пред търсачите на силни усещания и съкровища се явява монахът, наречен Рим папа, който бил покровител и пазител на обителта. Тези уникални култови паметници се срещат масово върху една обширна територия, включваща Балканите и Близкия изток. В историческата литература се е утвърдило мнението, че появата им е свързана с появата и разпространението на християнството - известно е, че
пещерата е основен символ
в най-важните християнски тайнства - Рождеството и Възкресението. Това обяснява присъствието на пещерните обители в бита и практиката на отшелниците и ранните монашески братства от IV-VI век, а скалните манастири от средновековния период се явяват продължители на тази традиция. Съществуват мнения, че скалният манастир край Варна е част от един огромен комплекс от над 500 подобни обители на територията на Североизточна България, свързани с разпространеното във Византия и България през ХIII-ХIV век учение за божествената енергия - исихазма. Името на Аладжа манастир идва от турската дума за пъстър ("аладжа") вероятно заради
ярките цветове на стенните рисунки
датиращи още от ранното Средновековие. Данните за ранната история на манастира са съвсем малко и несигурни. Все пак според историци примитивни монашески килии са били направени и заселени още през 4-ти век.
Сведения от старохристиянски писатели сочат, че християнството в околностите на Одесос било разпространено още през втората половина на I в. Позовавайки се на тези източници, някои смятат, че в скритите скални помещения
древните християни
са можели необезпокоявано да изпълняват своите религиозни обреди. Първите археологически материали се отнасят към ранновизантийската епоха - монети от времето на Константин и Юстиниан, както и няколко керамични парчета, намерени при разчистването на насипа пред скалата. Тези оскъдни материали все още не дават достатъчно основания да се твърди, че по това време манастирът вече е съществувал. По-вероятно е пещерите да са били използвани за жилища на бедното население или
убежища по време на варварски нападения
обитаването на подобни скални помещения е било характерно за крайбрежната част на Североизточна България. Доказано е, че манастирът е придобил своя завършен вид през 12 век. Монашеските килии, общите помещения и параклисите, издълбани директно във варовиковите скали и разположени на две нива над земята, са свързани посредством външно стълбище. На долния етаж са били разположени стаите на монасите, общите части (кухня, дневна) и малка черква, докато горният е бил изцяло предназначен за параклиса.
За съжаление днес е запазена само малка част от тогавашните стенописи (повечето от тях са в параклиса), но усещането от посещението на
изкопания в отвесните скали
високо над земята манастир е незабравимо. Аладжа манастир е обявен за паметник на културата, има и малък музей на двора. На неколкостотин метра е разположен и подобен манастирски комплекс, наречен Катакомбите. Той има подобни история и архитектура, но запазените му останки са далеч по-малко. Писмени сведения за Аладжа манастир и останалите паметници не са открити. Останали са само легендите за бродещи сред развалините призраци на монаси, горски божества и за безкрайни подземни лабиринти, криещи несметни съкровища, а може би и свидетелствата за миналото на това красиво и тайнствено място.
