Приемането на бюджета на България традиционно е една от кулминациите в работата на Народното събрание през годината. Така се случи и сега, когато депутати и министри разглеждаха актуализацията на финансовата рамка за 2021 г., наложена от ситуацията с COVID пандемията. Този път дебатите бяха гарнирани със сочни епитети и дръзки изказвания, които накараха дори и по-закоравелите наблюдатели на политическата реч да ококорят очи.

Шавлива булка, сватба, кумове

шаферки и прочее... Не липсваха и опитни „играчи“, които винаги в тежки ситуация, както се изрази лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, са измъквали България и парламента. Причината е, че за първи път бяха приети промени в „най-важния закон“, както политиците наричат този за бюджета, в рамките на мандата на служебно правителство. Към този момент това е и единственият закон, с изключение на две ратификации, които са приети от депутатите от 46-тото Народно събрание, които не успяха да сформират за втори пореден път кабинет. В тази ситуация партиите не успяха да мислят за нищо друго освен за предстоящите избори и това ги накара да бъдат смели в предлагането и наддаването на пари за различни социални групи, държавни служители, бизнес и т.н. Най-разгорещени бяха дебатите, свързани с пенсиите, все пак тяхната електорална тежест в българското общество е сред най-големите. Те представляват около 2.2. млн. души от населението на страната, която по последни данни вече е под 7 млн. Най-последните ги очакваме едва в края на стартиралото с фалстарт 18-о подред преброяване на населението. Препирните между депутатите изловиха служебния финансов министър да се държи за главата, слизайки от трибуната на Народното събрание. Секунди по-рано той беше заявил на народните избраници, че с това, което предлагат, готвят да взривят бюджета.   Малко по-рано с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП те бяха приели добавката към пенсионерите да нарасне от 50 на 100 по предложение на ГЕРБ, като се гласува и подобно предложение за скок до 120 лв., което бе на ДПС и по-късно остана. Това се случваше на фона на предложените от правителство скок на минималната пенсия от 300 на 370 лв., на максималната пенсия от 1440 на 1500 и на всички останали средно с 12.5%. По думите на Василев, ако бяха останали предложенията за новите по-високи добавки и актуализацията на пенсиите, това щеше да коства на бюджета 847 млн. лв., които нямало откъде да бъдат взети.

Единодействието на БСП с ГЕРБ и ДПС

накара председателят на Комисията по бюджет и финанси и депутат от ИТН Любомир Каримански да възкликне от трибуната: „Сега разбрахте ли защо БСП са кумовете на този годеж между ГЕРБ и ДПС". Той реагира така, защото ходът на левицата беше изненадващ, след като те не подкрепиха това предложение по-рано на бюджетна комисия. Провокиран от тези определения, депутатът от ДПС Йордан Цонев скочи и каза: „Като не можахте два поредни парламента да излъчите правителство, като се бихте в гърдите, че сте партии на протеста и ще закарате българския народ на трети избори - ще се сгодим ние, партиите на статуквото.“ По-късно той увери, че народните представители, представляващи протеста от миналата година, не трябва да се притесняват, в залата има опитни депутати, които няма да позволят бюджетът да се взриви. Така и стана с няколко процедурни хватки, свикване на допълнително заседание на бюджетната комисия и преправяне на последните параграфи в текста за актуализация партиите в крайна сметка приеха единодушно, че пенсиите ще се увеличат в края на годината – 25 декември, а не от 1 октомври. Докато минаваха промените обаче, на няколко пъти ДПС и ИТН гласуваха в синхрон, което накара депутати от БСП да кажат на свой ред, че „сватбата“ е ясна и че „булката“ е зам.-председателят на ИТН Тошко Йорданов. Други спорни текстове бяха свързани с плащанията в размер нс 1.3 млрд. лв. на Агенция „Пътна инфраструктура“ към строителните фирми за ремонт и поддръжка на пътищата, но проблемът не намери решение в този бюджет и остана за следващия парламент. Финансовият министър предложи единство, че от 2022 г. тези средства ще могат да им се изплащат на вноски за 5 години. Най-широко подкрепена остана мярката за това

парите на майките през втората година

на отглеждане на децата да станат от 380 на 650 лв. Икономистите обаче посочват, че след тежките „сватби“ идва и сметката, която се плаща от електората - или по модерному „суверена“. Според бившия социален министър Иван Нейков задна скорост при пенсиите няма и решението на следващите правителства са две възможни - или се вдигат данъците, или се формира нова политика по доходите с елемента на вдигане на пенсионната възраст. Руслан Стефанов от Център за за изследване на демокрацията посочи, че ако COVID затвори отново икономиката, това ще изправи бюджетът пред изпитание и ще застраши хазната. Отива се към съществен бюджетен дефицит, което ще попречи през следващите години да претендираме за влизане в Еврозоната, казва от своя страна икономистът проф. Иван Дуранкев. Предстои на данъкоплатците, съответно на избирателите, на 14 ноември да решат коя партия най-добре е танцувала на бюджетната сватба. Дано този път политическото празненство, каквото са изборите, да завърши с по-дълготраен съюз.