Пролетните месеци за българите са наситени с празници, а това, без да си кривим душата, означава повече дни, в които не се работи. Не така мислят обаче швейцарци от Цюрих. Те единствени в света отбелязват с пищни шествия датата, от която започват да работят още повече. Това се случва на празника Зекселойтен в Цюрих, който се провежда всяка година в понеделника на третата седмица от април.
За местните по-дългият работен ден значи повече пот, но и повече пари. Тоест на празника Зекселойтен в Цюрих от XIV век насам славят замогването с труд. Името идва от „зекс“, което на немски означава „шест“ (вместо до 5, ще работят до 6 часа след обед), и „лойтен“ - „звънене“. Камбаните звънят точно в 6 часа. Карнавалът съчетава изпращането на зимата, пролетното равноденствие и майските огньове, характерни за повечето европейски държави.
Преди векове, когато в страната на часовниците те са недостъпна рядкост, цюрихчани редят живота си по най-големия циферблат в Европа (9,7 м в диаметър) на кулата в черквата „Свети Петър“. И понеже през лятото светлината позволява да работят до 6 часа, изпращат зимата с клада на снежен човек.
От столетия участието в парада е висша чест, за която гилдиите на занаятите (в Цюрих те са повече от касти) се готвят цяла година. Традицията в процесията да не участват жени се спазва въпреки протестите. А парадът е колоритен - над 10 000 юнаци от гилдиите в исторически костюми върху платформи като винарни, кораби, лебеди, стъкларни. Дефилират повече от 600 коня, 30 оркестъра, 70 карети... С право цюрихчани се гордеят с най-внушителната процесия в Европа.
Първо минават децата. Поканени са всички етноси с националните си носии. Чак тогава гостът осъзнава, че 60 на сто от населението на големия швейцарски град... не е швейцарско. Местните се гордеят с толерантността си. Освен трите официални езика - френски, немски и италиански са приети и романският и енгадинският - първият с повечко италиански, а вторият смес от сенморицки диалект, италиански и хърватски.
Невръстни дечица от всякакви националности дефилират, покачени върху платформи. Въпрос на чест е не да наемеш костюма за шествието, а той да ти е предаден по наследство от 200-300 години в семейството ти или поне да е ръчно шит. Платформите също са внушителни - цели градини и къщи, воденици с течащи потоци, крепости, арки от живи цветя, в зависимост от това, коя гилдия представляват. Обществото на кожарите например има камила в герба си и взема под наем жив екземпляр от зоопарка специално за парада. Железарите се е случвало да спазарят жив слон от пътуващ цирк.
Деца варят супа върху платформа лодка. Легендата разказва, че преди векове между Цюрих и Страсбург има договор за помощ при война. „По вода ще пристигнем толкова бързо, че супата, започнала да къкри в Цюрих, ще е още топла“, заклеват се швейцарците.
Точно в 6 часа вечерта на площада пред операта пламва кладата с Бьоги - чучелото на снежния човек, направено от памук и кожа. Започват залаганията, за колко минути огънят ще близне и ще гръмне снаряда в шапката му. Поверието е - колкото по-кратки пламъци, толкова по-дълго лято. Около кладата обикалят табуни коне със самозвани хусари върху тях, димът потъва в облаци прах, шапката на чучелото Бьоги пламва, залп и... лятото вече е между нас. В небето се рее цепелин с надписа на побратимения град от друг кантон, поканен на веселбата, буретата с бира се отпушват, а позналият на залозите брои печалбата си.
Декоративният снежен човек се поставя на кладата предния ден - в неделя. Веселбите обаче започват още в петък вечерта и продължават през уикенда, а всички са празнично облечени. Гости от съседния кантон изнасят представления, звучи народна музика, редуват се духови оркестри, щандовете на панаира работят до късно.
Традицията за изгарянето на Бьоги се корени в древността, когато чучелото е страшна маска, носена начело на шествието. После децата от квартал „Крац“ изгарят собствените си снежни човеци, натъпквайки ги с фойерверки. В средата на XIX век признават традицията за официална и по време на парада на гилдиите пренасят Бьоги през целия град до мястото на изгарянето му.
От началото на ХХ век чучелото е неразделна част от ритуала. Бьоги е висок 3,4 м, тежи 80 кг, ръцете му са дълги по 1,9 м, а диаметърът на главата му е 1,8 м. Тя трябва да е достатъчно голяма, за да побере фойерверките, които ознаменуват окончателното изгаряне на фигурата. Причината за взрива е желанието на хората колкото е възможно по-гръмогласно да изпратят студената зима и да посрещнат горещото лято.
