Човечеството е унищожило 60% от бозайниците, птиците, рибите и влечугите от 1970 г. насам, водещите световни експерти предупреждават, че унищожаването на дивата природа вече е извънредна ситуация, която застрашава цивилизацията. Новата оценка за избиването на дивата природа е направена в основен доклад, изготвен от WWF и включващ 59 учени от цял свят. Той констатира, че огромното и нарастващо потребление на храна и ресурси от глобалното население унищожава мрежата от живот, създадена в продължение на милиарди години, от която човешкото общество в крайна сметка зависи за чистия въздух, вода и всичко останало. "Ние вървим като сомнамбули към ръба на една скала", казва Майк Барет, изпълнителен директор на науката и опазването на WWF. "Ако има 60% спад в човешката популация, това би било еквивалентно на изпразването на Северна Америка, Южна Америка, Африка, Европа, Китай и Океания. Това е мащабът на това, което сме направили. " "Това е много повече от загубата на чудесата на природата, колкото и да е тъжнa”, каза той.
"Всъщност в момента това застрашава бъдещето на хората.
Природата не е “добре да я има“ - тя е нашата животоподдържаща система. " “Времето ни свършва бързо”, каза професор Йохан Рокстром, експерт по глобалната устойчивост в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия. “Имаме шанс да запазим стабилна планета за бъдещето на човечеството на Земята единствено ако се поргижим за екосистемите и климата". Много учени считат, че в света е започнало шесто масово изчезване - първото, причинено от вида Хомо сапиенс. Други скорошни анализи разкриват, че човечеството е унищожило 83% от всички бозайници и половината от растенията от зората на цивилизацията насам, и че дори ако унищожението спре сега, ще отнеме 5-7 милиона години, докато естестената природа се възстанови. Индексът на живата планета /The Living Planet Index/, създаден за WWF от зоологическата асоциация на Лондон, използва данни за 16 704 популации от бозайници, птици, риби, влечуги и земноводни, представляващи повече от 4 000 вида, за да проследи упадъка на дивата природа. Между 1970 г. и 2014 г. по най-новите налични данни, популациите са намалели средно с 60%.
Преди четири години спадът е бил 52%. "Шокиращата истина", каза Барет, е, че катастрофата на дивата природа продължава с пълна сила.
Дивата природа и екосистемите са от жизненоважно значение за човешкия живот, заяви проф. Боб Уотсън, един от световноизвестните учени в областта на околната среда и настоящ на междуправителствена комисия по биологичното разнообразие, която каза през март, че унищожаването на природата е толкова опасно, колкото промените в климата. "Природата допринася за културното и духовното благоденствие на човека, чрез критичното производство на храна, чиста вода и енергия, както и чрез регулиране на земния климат, замърсяване, опрашване и наводнения", каза той. "Докладът на Living Planet ясно показва, че човешката дейност унищожава природата с неприемлив темп, заплашвайки благосъстоянието на настоящите и бъдещите поколения". Най-голямата причина за загубата на дивата природа е унищожаването на природни местообитания, голяма част от които са за създаване на земеделска земя. Три четвърти от цялата площ на Земята сега е значително засегната от човешката дейност. Убийството за храна е втората по големина причина - 300 вида бозайници биват изяждани до изчезване - докато океаните страдат от прекомерен риболов, повече от половината от който е индустриализиран.
Химическото замърсяване също е значимо:
половината от популациите китове убийци в света сега са обречени да умрат от замърсяване с PCB. Световната търговия въвежда инвазивни видове и болести, а земноводните са унищожени от гъбична болест, за която се смята, че се разпространява от търговията с домашни любимци. Най-засегнатият регион е Южна и Централна Америка, която е отбелязала 89% спад в популациите на гръбначни животни, до голяма степен причинена от отсичането на огромни площи с богати на диви животни гори. В тропическата савана, наречена cerrado, площ с размера на Лондон се изчиства на всеки два месеца, каза Барет. "Това е класически пример за това как изчезването е резултат от собственото ни потребление, защото обезлесяването се ръководи от постоянно разширяващото се селско стопанство, произвеждащо соя, която се изнася в страни, включително Великобритания, за хранене на свине и пилета", каза той. Самата Великобритания е загубила голяма част от дивата си природа, като се класирала 189-та по загуба на биологично разнообразие от 218 държави през 2016 г. Най-силно засегнати местообитания са реките и езерата, където популациите от диви животни са паднали с 83%, поради огромната жажда за земеделие и големия брой язовири. "Отново съществува тази пряка връзка между хранителната система и изчерпването на дивата природа", каза Барет. Яденето на по-малко месо е основна част от възвръщането на част от загубите, каза той. “Индексът на жизнената планета” е критикуван като твърде широка мярка за загубата на дивата природа и изглаждането на важни детайли. Но всички показатели, от степента на изчезване до неприкосновенноста на екосистемите, показват колосални загуби. - “Всички разказват една и съща история” - каза Барет. Усилията за опазване могат да работят, броят на тигрите се е увеличил с 20% в Индия за шест години, откакто местообитанието им е защитено. Гигантските панди в Китай и видрите във Великобритания също се справят добре. Марко Ламбертини, генерален директор на WWF International, каза, че
основният проблем е потреблението:
"Вече не можем да игнорираме въздействието на настоящите неустойчиви модели на производство и разточителния начин на живот". Таня Стийл, главен изпълнителен директор на WWF, заяви: "Ние сме първото поколение, което знае, че унищожаваме планетата си и последното, което може да направи нещо по въпроса".