Понякога природата сякаш напомня на човека за мощта си по начин, който никога не избледнява в спомена на свидетелите. Повече от век една продължила почти 10 години трагедия поражда страшни спомени и разкази в районите на границата между Индия и Непал, където стотици хора бяха убити и осакатени от най-страховития известен човекоядец, пред който бледнеят делата и на най-зловещите масови убийци.
Историята започва в горите на Непал в края на 90-те години на XIX век. Една млада тигрица претърпява нещастие и това е преломен момент в живота й, който се оказва решаващ за толкова много съдби. Смята се, че станалата зловещо известна тигрица от Чампават е била простреляна от ловец в челюстта и губи и двата си кучешки зъба от едната страна. Това силно я затруднява да ловува нормалната си плячка - едър и дребен дивеч - и когато е започнала да напада хора, вероятно бързо е установила, че те са по-бавни и слаби от повечето животни, с които тя се храни, и постепенно е започнала да яде предимно хора. След кървавата диря, която тя в крайна сметка остави в селата и умовете на хората, и до днес някои не пропускат да отбележат с ирония, че в крайна сметка човек е първопричината за страхотиите, които са се случили.
В Непал нападенията започват в малки, разпръснати села. Първоначално се смята, че убийствата са изолирани трагедии. С увеличаването на броя на труповете обаче страхът се разпространява като горски пожар. До момента, в който е изтласкана от територията си в Непал, Чампаватската тигрица е отнела живота на 200 души.
Опитите да бъде застреляна не давали резултат. Имало слухове, които може и да имат основание, че човекоядецат е различавал пушките и веднага се премествал от зоните, в които се появяват хора с пушки, нападайки беззащитни хора на други места. За нея говорели със страхопочитание, като за горски демон. Положението станало толкова нетъпримо, че непалските власти включили в действие армията.
Дори армията не успяла да спре Чампаватската тигрица
Самото бягство на тигрицата от Непал в Индия показа колко находчива и издържлива е била. Тя е успяла да се изплъзне от разгърнатите военни части, които стеснявали обръча около нея.
Положението на тигрицата изглеждало тежко, когато към нея се приближавал цял полк непалски войници, опитващи се да я хванат натясно. Те обаче не съобразили, че я притискат не към непреодолимо препятствие, а към река Шарда, която тече през границата между Непал и Индия. Тигрите се отлични плувци и Чампаватската тигрица се хвърлила в реката, преплувала я и напуснала страната, попадайки в Индия. Самото пресичане на реката е изпълнено с опасности, но способността й да се справи с това бягство само затвърждава представата за нея като безстрашен звяр.
След като се озова в Индия, тя не губи време да се заеме с лова, като безпроблемно се адаптира към непознатия терен и продължава смъртоносния си поход. Местните жители са свикнали с опасностите от едрите хищници, но този свиреп човекоядец всял там дори по-голям ужас, отколкото в Непал. Нападенията често оставяли след себе си само смразяващи следи - разкъсани дрехи и скелетни останки, а хората чували призрачното ехо на рева на тигрицата.
В Индия убийствата на тигрицата от Чампават стават все по-дръзки и чести. За разлика от типичните тигри, които избягват контакт с хора, тя ловува посред бял ден. Много семейства изоставили нивите си, цели села се преместили, а икономиката на региона спряла, тъй като страхът от Демона на Чампават растял.
Способността на тигрицата да преодолява бързо огромни разстояния - до 35 км между отделните убийства - и да избягва откриването си, кара ловците да недоумяват. Тя развила смразяващ модел на нападения над млади жени и деца, като често се насочвала към работещите в покрайнините на гората. Познанията й за човешкото поведение, усъвършенствани с години наблюдение, я превърнали в хищник, който не прилича на никой друг.
Въпреки близостта си до човешките селища тигърът от Чампават оставал неуловим. Британското колониално правителство обявило награди за ликвидирането му.
Спасителят Джим Корбет
През 1907 г. ситуацията достигна критичната си точка. Заместник-комисарят на Найнитал, отчаян от нуждата да възстанови мира, се обръща към Джим Корбет, тогава железопътен служител и ловец, известен със способността си да проследява и убива човекоядци. Роден и израснал в хълмовете Кумаон, Корбет притежавал несравнимо познание за джунглата - умение, което го отличавало от многото неуспешни ловци преди него.
Ловът на Корбет за човекоядеца започва след последното регистрирано нападение: убийството на 16-годишно момиче край село Чампават. Влаченото тяло на момичето оставило кървава следа, която отвела Корбет и група от 300 селяни-викачи до територията на тигъра.
Използвайки хитра стратегия, Корбет поставя селяните така, че да създадат човешка бариера, а техните силни викове и барабани имали за цел да извадят тигъра от скривалището. Ловецът внимателно подбрал наблюдателната си точка, познавайки терена и вероятния път за бягство на тигрицата. Накрая успял да я открие. За местните това е паметна дата - 12 май 1907 година. Тогава най-после на ужаса е сложен край.
Когато тигрицата от Чампават усетила ловеца, тя нападнала. Първите изстрели на Корбет я поразили, но не фатално и тя продължила към него. Пушката на Корбет била вече празна и нямало време да зареди, но той предвидливо имал втора пушка в един от селяните, вървящ след него. Ловецът изтичал до него, взел пушката и стрелял по налитащата тигрица от разстояние едва 6-7 метра. Този изстрел донесъл смъртта на страховития звяр. Иронично е, че след като стотици преследвачи са се проваляли почти 10 години, един човек издирил и убил хищника само за няколко дни. Смята се, че въпреки показаната през годините находчивост човекоядецът е станал твърде самоуверен и по-малко предпазлив след безнаказаните си действия в Индия.
Смъртта на тигрицата от Чампават бележи края на царството на ужаса, но също така допринася за разбирането ни за човекоядните хищници. Разглеждайки тялото на тигрицата, Корбет и селяните открили разбитите кучешки зъби, които са я подтикнали към човекоядство.
Въпреки че през следващите години Корбет продължава да ловува човекоядци (той е убил и други печално прочули се тигри и леопарди), фокусът му постепенно се измества от лова към опазването на околната среда. Той осъзнава, че унищожаването на местообитанията и навлизането на човека създават тези човекоядци, които той е призован да убива.
През следващите десетилетия Корбет се превръща в един от най-яростните защитници на дивата природа в Индия. Усилията му довеждат до създаването на първия национален парк в Индия през 1936 г., който по-късно е преименуван на Национален парк "Джим Корбет" в негова чест.
Кървавото наследство на Чампавадската тигрица се измерва в 436 потвърдени жертви и стотици ранени и осакатени. Смята се, че истинският брой на жертвите й е много по-голям, защото в нейните ловни райони има и много изчезнали хора, които никога не са открити и повечето от които вероятно са били убити от нея. Тя държи ужасяващия рекорд за най-много лично извършени убийства на хора в цялата история.
Днес наследството на тигрицата от Чампават продължава да живее не само в книгите с рекорди, но и в продължаващите усилия за защита и опазване на природата. Нейната легендарна история подчертава необходимостта от съвместно съществуване - урок, който вероятно е по-актуален сега, отколкото преди повече от век.
